— Почти нищо, освен че беше голяма тъпачка. — Отпи от бокала и продължи: — Известно време се навърташе в нашите среди, после реши, че сме много лоши за добродетелна девойка като нея. Обаче хич не ми пукаше за тази Алис. Господарят няма нужда от лигли като нея.
— Кой е Господарят ти?
Лобар отново отпи от бокала, усмихна се и гордо заяви:
— Сатаната.
— Вярваш ли в него?
— Разбира се. — Младежът се приведе и протегна към Ив ръката си с дълги нокти, покрити с черен лак. — А той вярва в теб.
— По-спокойно, малкият — промърмори Рурк. — Има опасност да останеш еднорък до края на живота си.
Лобар презрително изсумтя, но отдръпна ръката си и с ирония се обърна към Ив:
— Виждам, че си довела твоето куче пазач. Твоето богато куче. Знаем кой си. — Той извърна червените си очи към Рурк. — Обаче пет пари не даваме. Тук нямаш никаква власт. Нито ти, нито твоето ченге.
— Не съм негово ченге — кротко се намеси Ив и стрелна предупредителен поглед към съпруга си. — Принадлежа само на себе си. Колкото до властта… Имам право да те задържа и да те затворя в ареста. — Тя многозначително се усмихна и огледа гладките му гърди и зърната му, украсени с блестящи метални халки. — Момчетата от участъка с удоволствие ще се позабавляват с теб. Много е сладък, нали, Рурк?
— Съгласен съм, ако харесваш момченца, които приличат на стажант-сатани. Хей, Лобар, сигурно имаш зъболекар с голямо въображение. — Той запали цигара. Можеше да си го позволи, защото се намираха в сепаре и по този начин не нарушаваше закона.
— Дай и на мен — обади се младежът.
Рурк вдигна рамене и постави цигара на масата. Когато Лобар я взе и очаквателно го погледна, Рурк се усмихна и иронично произнесе:
— Нима искаш огънче? Мислех, че от върховете на пръстите ти ще изскочат пламъчета.
— Не си хабя таланта за такива като теб. — Дръпна от цигарата и се обърна към Ив: — Слушай, не мога да ти помогна по отношение на Алис. Казах, че почти не я познавах и това е самата истина. Алис не беше мой тип. Беше прекалено комплексирана и непрекъснато задаваше тъпи въпроси. Трескал съм я няколко пъти, но това беше част от ритуала. Нищо лично, нали разбираш?
— Може би си я… „треснал“ и в нощта, когато е загинала.
Младежът отново жадно смукна от цигарата. Никога не беше пушил истински тютюн и главата му се замая.
— Изобщо не съм я виждал през онази нощ. Участвах в малка церемония заедно със Селина и Олбан. Извършихме сексуалните ритуали, после се чукахме почти до сутринта. — Дръпна от ароматната цигара, сякаш пушеше първокласна марихуана, после бавно изпусна дима през ноздрите си. — Селина обича да я чукат двама мъже, също и да ги наблюдава, докато се самозадоволява. Насити се едва призори.
— Значи тримата сте били заедно през цялата нощ. Никой ли не е излизал, дори за няколко минути?
Лобар сви мършавите си рамене.
— Когато правиш групов секс, останалите не могат да те чакат. — Многозначително впери поглед в гърдите й и добави: — Искаш ли да опиташ?
— Не се опитвай да ме сваляш, Лобар. Май забравяш, че съм ченге. Освен това харесвам истински мъже, не кльощави момченца с идиотски грим. Кой се е обадил на Алис и е пуснат записа?
Лобар отново се нацупи — очевидно беше засегнала самочувствието му. Каза си, че ако бе дошла сама, щеше да й покаже това-онова. Мръсницата си остава мръсница, независимо дали е ченге или не.
— Не знам за какво говориш. Алис беше нищожество. Никой не се интересуваше от нея.
— Дядо й се е опитвал да я спаси.
— Чух, че и той бил гушнал босилека. — Червените му очи злобно проблеснаха. — Беше дърт смотаняк, който не става дори за квартален полицай, а само седи на бюро и се занимава с бумаги. Хич не ми пука за дядо й…
— Но все пак ти е известно, че е бил полицай — прекъсна го тя. — Откъде знаеш каква е била професията му?
Лобар разбра грешката си и нервно угаси цигарата си в пепелника.
— Сигурно съм чул да го споменават. — Широко се усмихна и дългите му кучешки зъби зловещо проблеснаха. — Възможно е Алис да ми го е казала, докато съм я оправял.
— Значи не си толкова добър в леглото, щом ти е разказвала за дядо си, докато си я „оправял“.
— Казах, че съм го чул от някъде и толкоз! — Гневно вдигна чашата си и отпи голяма глътка. — Защо го правиш на въпрос? И без това му беше време да пукне.
— Виждал ли си го някога? Идвал ли е тук?
— В бара идват много хора. Не съм виждал никакво дърто ченге. — Той махна с ръка. — Всяка нощ тук е фрашкано с клиенти. Откъде да знам кой влиза или излиза? Селина ме е натоварила със задачата да усмирявам пияниците, не да следя посетителите.