Нощта беше студена. Бе тихо като в гробница. Рурк се питаше дали си има работа с някой особено нахален крадец. Или пък положението бе много по-сериозно. Ами ако в дома му беше проникнал истински професионалист, нает от конкурент? Рурк знаеше, че по пътя към могъществото и богатството си беше спечелил много врагове. Още повече, че повечето му сделки доскоро бяха незаконни.
Възможно беше нападателят да търси Ив. Тя също имаше врагове. Опасни врагове. Рурк се озърна и се поколеба. Сетне си каза, че не бива да се безпокои заради нея. Едва ли имаше друг човек по-способен да се грижи за себе си.
Ала точно този момент на колебание, това инстинктивно желание да бди над съпругата си, му донесе успех. Докато стоеше неподвижен сред сенките, дочу някакъв звук. Стисна още по-здраво пистолета, отстъпи още крачка и зачака.
Човекът се беше привел и се движеше бавно. Когато приближи, Рурк чу, че непознатият диша на пресекулки. Не виждаше лицето му, ала забеляза, че е слаб и не особено висок. Не забеляза оръжие, затова пъхна пистолета в джоба на панталоните си, представяйки си колко ще се затрудни Ив, ако й се наложи да обяснява защо съпругът й е нападнал крадеца със забранено оръжие. Подготви се за ръкопашна хватка и се приведе. Когато непознатият мина покрай него, Рурк скочи, обви ръка около шията му и замахна със свободния си юмрук, готов да си отмъсти. Внезапно осъзна, че е сграбчил не мъж, а някакво момче, което извика:
— Пусни ме, гад такъв! Ще те убия.
„При това невъзпитано и много изплашено момче“ — помисли си той. Борбата беше неравностойна. След броени секунди притисна момчето към ствола на едно дърво.
— Как прескочи стената? — попита го.
Младежът все още дишаше на пресекулки и едва преглъщаше. Беше пребледнял като платно.
— Ти си Рурк. — Престана да се съпротивлява и се опита да се усмихне. — Имаш много добра система за сигурност.
— И аз така си мислех, но ти доказа противното — заяви Рурк и си помисли: „Не е крадец, но със сигурност не му липсва смелост.“ — Как успя да влезеш?
— Ами… — Младежът млъкна и очите му се разшириха.
— Внимавай!
Рурк се обърна без да освобождава хватката си.
— Залових натрапника, лейтенант.
— Виждам. — Тя отпусна оръжието си и изчака сърцето й да успокои ритъма си. — Боже мой, та това е само едно хлапе… — Внезапно присви очи. — Дори го познавам.
— В такъв случай не е зле да ни представиш един на друг.
— Казваш се Джейми, нали? Джейми Лингстром, братът на Алис.
— Имаш набито око, лейтенант. Хайде, кажи му да престане да ме души.
— Не бързай толкова. — Ив прибра оръжието си в кобура и се приближи. — Защо ти е хрумнало да се вмъкваш посред нощ в чужда къща? За Бога, ти си внук на полицай! Да не искаш да те изпратят в поправителен дом?
— В момента не аз съм големият ти проблем, лейтенант Далас. — Въпреки усилията да запази самообладание, гласът му потрепна. — Отвън до стената има мъртвец. Истински — добави и се разтрепери.
— Ти ли го уби, Джейми? — спокойно попита Рурк.
— Не, мой човек. Не съм го пипнал. Беше там, когато дойдох. — Джейми отново преглътна и с ужас си помисли, че ще повърне. — Ще ви го покажа.
Ив си каза, че може би момчето е измислило историята с трупа, за да избяга. Затова каза:
— Добре. Да вървим. Но ако се опиташ да избягаш, приятел, ще използвам оръжието си.
— Какъв е смисълът да бягам, след като положих толкова усилия да вляза? Последвайте ме. — Краката му се подкосяваха и той се надяваше Рурк и Ив да не го забележат.
— Интересно ще ми бъде да науча как успя да влезеш? — попита Рурк, докато вървяха към портала. — Как успя да обезвредиш алармената система?
— Ами… обичам да се занимавам с електроника. Нещо като хоби. Имаш страхотна система. Най-добрата.
— Доскоро и аз си мислех същото.
— Навярно не съм прекъснал всички аларми. — Джейми опита да се усмихне. — Знаехте, че съм тук.
— Как обезвреди системата? — повтори Рурк.
— С това. — Младежът извади от джоба си устройство с размерите на човешка длан. — Това е приспособление за заглушаване на радиосигнали. Работих върху него цели две години. Разчита повечето системи. — Джейми разтревожено изгледа Рурк, който взе устройството и го разгледа. Приведе се и посочи: — Когато се натисне този бутон, уредът сканира чиповете и изработва точно копие на програмата. След това я разчита стъпка по стъпка. Отнема известно време, но действа почти безотказно.
Рурк внимателно разгледа устройството, което беше с размерите на електронна игра, произвеждана от собствената му компания. Всъщност кутията изглеждаше доста позната.