— За Бога, Фийни…
— Заедно с теб сме минали през какви ли не перипетии — горчиво изрече той и гърлото й се сви от мъка. — Доверявах ти се безрезервно. Бих поверил живота си в ръцете ти. Ала едва сега осъзнах жестоката истина. Ти си добро ченге, Далас, но си безсърдечна. Върви по дяволите! — Фийни излезе от кабинета, без да си направи труда да затвори вратата. Ив не се опита да го спре. Знаеше, че няма смисъл, защото я беше хванал в лъжа. Най-много я беше засегнала думата „безсърдечна“.
— Лейтенант! — Пийбоди се втурна през отворената врата. — Исках да ви предупредя…
Ив й направи знак да замълчи и се обърна с гръб, опитвайки да се овладее. Гърлото й все още беше свито, още усещаше миризмата на евтиния одеколон, който съпругата на Фийни непрекъснато му купуваше. Пое си дълбоко въздух и каза на сътрудничката си:
— Ще направим оглед на къщата на Уайнбърг. Вземи необходимите принадлежности.
Пийбоди понечи да каже нещо, но реши, че моментът не е подходящ, затова изрече само „Слушам“.
Ив се обърна. Лицето й беше безизразно.
— Да вървим.
Тринайсета глава
Когато се прибра вкъщи, беше в отвратително настроение. В продължение на три часа с Пийбоди бяха претърсили основно жилището на банкера и бяха проверили записите на разговорите му.
В гардеробите откриха две дузини почти еднакви тъмни костюми, обувки, които бяха така добре излъскани, че намръщеното лице на Ив се отразяваше в огледалната им повърхност, а в чекмеджетата на шкафовете намериха колекция от музикални дискове. Успяха да отворят сейфа, където имаше само две хиляди долара, още десет в кредитни жетони и много видеокасети с порнографски филми, които подсказваха какви наклонности е имал банкерът. Не откриха улика, която би им помогнала да узнаят самоличността на убиеца.
В бележника на покойния бяха записани само имена и дати, не се споменаваха подробности за служебните и личните му срещи. Както би могло да се очаква от човек с неговата професия, Уайнбърг прилежно беше нанасял всички приходи и разходи. Преглеждайки записките, Ив установи, че през последните две години два пъти месечно банкерът е теглил големи суми от сметката си. Разходите бяха вписани в графата „лични разходи“, ала тя подозираше, че парите са отишли в джоба на Селина. От записките ставаше ясно, че в дните, през които Уайнбърг е имал срещи в късните часове, съвпадат с датите на изтегляне на сумите. Но това съвсем не доказваше връзката му със сектата на Селина Крос. Името на въпросната дама изобщо не се споменаваше.
Уайнбърг беше разведен, без деца и беше живял сам.
Ив разпита съседите, които й съобщиха, че банкерът не бил особено общителен и рядко канел гости. Всички твърдяха, че не са обърнали внимание на хората, които са го посещавали и че не могат да ги опишат.
Безрезултатният обиск я изнерви, чувстваше се безпомощна. Не се съмняваше, че Уайнбърг е членувал в сектата на Крос и че е платил скъпо не само в буквалния, но и в преносния смисъл за привилегията да бъде един от братството. Ала не можеше да го докаже, още повече, че умът й беше на друго място. Непрекъснато виждаше гневното лице на Фийни, чуваше горчивите му думи и се сърдеше на себе си.
Съзнаваше, че не само е скрила истината от стария си приятел, а го е предала.
Беше постъпила като отличен полицай, но не и като приятел. При тази мисъл болката в слепоочията й запулсира още по-силно. Беше се колебала и накрая бе предпочела дълга пред приятелството.
Спомни си как Фийни я беше нарекъл безсърдечна и затвори очи. Знаеше, че е прав.
Щом влезе във фоайето, котаракът тихо се приближи до нея и замалко не я спъна. Ив продължи към стълбата, като ругаеше под носа си. Съмърсет се появи безшумно като призрак и едва чуто изрече:
— Рурк се опитваше да се свърже с вас.
— Така ли? Бях доста заета. — Тя пропъди Галахад, който се умилкваше около нея. — Вкъщи ли е съпругът ми?
— Още не се е прибрал. Потърсете го в службата.
— Ще разговарям с него по-късно. — Изгаряше от желание да изпие чаша алкохол, който да замъгли съзнанието й. Осъзнавайки, че това е признак на слабост, тя се запъти към стълбата, обърна се и подхвърли на иконома: — Ако някой ме потърси, казвай, че ме няма. Ясно ли е?
— Разбира се — надменно заяви икономът.
Когато тя изчезна от погледа му, Съмърсет вдигна котарака и го погали — жест, който никога не би си позволил, ако го наблюдаваха, сетне промълви: