— Задушевна, спокойна, топла, уютна… Семейна. Майка ѝ ме посрещна, като че ли съм малката ѝ дъщеря. Тя е много спокойна жена, сякаш е избрала да е такава, след като е видяла всичко, сякаш е решила да гледа на света така, с хладнокръвие… Нищо общо с майка ми.
— Неспокойна като теб?
— Слаба.
И си наложи да смени темата.
— Говори ли с Асиер?
— Да.
Разказах ѝ всичко, което бях успял да измъкна от Арасели и Асиер — че има алиби за убийствата, стига Арасели да не крие и да не лъже заради него, — както и за връзката на Анабел Ли с двамата ми приятели.
Дългите обяснения ме изтощаваха, въпреки че обикновено ги подготвях предварително вкъщи.
— Щом Асиер е признал, че и двамата са били с нея, колкото и да отрича бащинството си, всеки от тях е могъл да бъде бащата. Ще поискаме от съдия Олано разрешение за ДНК тест с биологичния материал, който доктор Гевара взе от плода на Ана Белен Лианьо, и ще го сравним с ДНК на Хосе Хавиер Уето — каза колежката ми, след като изслуша съсредоточено мъчителните ми обяснения.
"Смяташ ли, че е необходимо? — написах. — Един от потенциалните бащи е мъртъв, а другия не можем да го свържем с нито едно от местопрестъпленията, нямаме нито едно физическо доказателство, че е бил на тези места, освен това жена му вероятно ще даде показания, подкрепящи алибито му".
— Ако се установи, че бащата е Хота, това ще ни помогне много. Поне приятелят ти Асиер ще е извън опасност.
— Зависи доколко убиецът знае за това бащинство — отбелязах. — Както и да е, действай. Говори с Алба, нека вземе тази заповед.
Разказах ѝ също за новата приятелка на Анабел Ли, изплувала от социалните мрежи, след като бе обявила бременността си.
Ести си записа и обеща да възложи на Милан издирването на вероятни кандидатки. Тя наблюдаваше акаунтите на Анабел още от началото на разследването, щеше да намери някоя следа по-бързо от когото и да е от нас.
— Разкажи ми за смъртта на жената на Саул. Пауланер прати ли ти вече информацията за инцидента? — попитах я.
— Да. Странна и много тъжна смърт. Асунсион Переда Аргуесо излязла призори, по тъмно, за да се разходи около дома си на кантабрийското крайбрежие. В доклада пише, че Саул си е бил вкъщи, спял е, и че дванайсетгодишната им дъщеря Ребека била отишла през този уикенд да пренощува при леля си, сестрата на Асунсион Переда, към която, изглежда, е била силно привързана.
— Защо казваш, че смъртта е била странна?
— По всичко изглежда, че жената на Саул е паднала в кладенец, който бил на равнището на земята, в една нива зад къщата. Полицията заключила, че не го е видяла заради тъмнината. Спънала се в него, ударила си лошо главата в стените, когато паднала и останала полупотопена във водата на кладенеца, който бил много тесен, едва метър и двайсет сантиметра в диаметър и шест метра дълбочина. Когато Саул се събудил и видял, че я няма, извикал полицията и съседите, за да я търсят, но тя вече била мъртва.
Ести направи театрална пауза, сякаш чакаше да реагирам или да кажа нещо умно.
— Ммм… не схвана ли? — попита тя със загадъчно изражение.
— Какво?
— Жена в кладенец, умряла от потапяне, не виждаш ли връзката между всичките жертви?
— До момента имаме случайна смърт, не жертва на убийство.
— Унай, не ме дразни. Тази семейна драма не е ли прекалена? Умират жена му и дъщеря му, а сега се самоубива осиновената му дъщеря?
"Наречи го семейна драма, Ести. Погледни собственото си семейство, погледни моето. Наречи го драма или както искаш, но Саул няма профил на човек, способен да извърши тези безумия, още по-малко да ги причини на дъщеря си и на Ана Белен" — това вече го написах, главата ми този ден беше съвсем объркана.
— Защо го защитаваш?
— Защото живях с него. Беше сърдечен, човек, проявяваше истинска загриженост към нас. Правеше всичко за Ребека. Това не може да е било преструвка.
Естибалис стана, беше от онзи тип хора, които не издържат да стоят дълго седнали или спокойни. Започна да крачи нагоре-надолу, не знаеше дали да ми вярва. Беше ѝ трудно да ми повярва. Мисля, че предпочиташе да не ми вярва.
— Ами горкият човек тогава, какъв живот само… — отстъпи накрая. — Или някой е искал да го съсипе и той мълчи по някаква причина.
— Не знам, надменната му сестра или съперник от университета, любовна история с омъжена колежка… Всичко може да е.
— Това наистина ми изглежда подозрително — отсече тя и отново седна до мен, съсредоточена в мислите си. — Той е много привлекателен и харизматичен мъж, излъчва сексапил и от порите си. Виждал си как го гледат студентките и той го знае. Овдовял е преди повече от двайсет и пет години, но не се е оженил повторно. Не му приляга профилът на вечен вдовец, нито на монах.