— Сигурно е имал любовни истории като всички нас. Може би просто е дискретен, това не го превръща в заподозрян.
— Не, но негов студент твърди, че е убиец на съпругите си, а и този прякор Синята брада… Направих някои проучвания. Известна ли ти е истинската история на Синята брада? Направо да ти настръхнат косите.
— Да ти призная, не, има ли връзка със случая?
— Поне има любопитни сходства. Синята брада е герой от приказка на Шарл Перо, публикувана през XVII в., и в нея се говори за един богат мъж, прочут сред жените заради гъстата си синя брада. Успявал да си намира съпруги въпреки мрачната слава, която го съпътствала, тъй като овдовял много пъти. Последната му съпруга нарушила забраната да влиза в една стая, в която намерила обесените тела на предишните му съпруги, и била спасена в последния момент от братята си, след като ги повикала на помощ. Това е поредната приказка, в която женското любопитство бива наказано, както в библейското предание за Адам и Ева, за жената на Лот, в мита за Пандора…
— Дотук всичко е ясно — насърчих я аз.
— Само че приказката на Перо е адаптация на истинската история на Жил дьо Ре, френски барон, роден около 1405 г. в Бретан. Биел се като лъв на бойното поле, бил съмишленик на Жана д'Арк, но се порових по-надълбоко в профила му и в светлината на криминологията от XXI в. той е бил психопат и много вероятно е страдал от тежка форма на шизофрения.
Една баба, хванала внучката си за ръка, мина край нас и Естибалис изчака да се отдалечат по посока на пещерата с Младенеца.
— Сега надделява мнението, че е участвал в Стогодишната война, за да удовлетвори инстинкта си да убива и да причинява страдания — продължи. — Във Франция бил смятан за герой, но когато изгорили Жана д'Арк на кладата, нещо в него се пречупило, навлязъл в тъмен период, започнал да извършва ритуални жертвоприношения и в околните села на замъка Тифож в продължение на години имало отвличания на деца, които така и не били намерени. Стотици. Престъпленията и отвличанията секнали едва когато Църквата се намесила и епископът на Нант го осъдил на смърт. Обесили го и го изгорили на клада, между другото, една почти Тройна смърт.
— Не се вманиачавай в това — предупредих я.
— Ще ти разкажа за мъченията, на които подлагал тези момчета и момичета и които той признал. Стигнали са до нас благодарение на протоколите от процеса. Изключи емпатията, иначе няма да спиш през нощта.
Изключих я, или поне така мислех.
Естибалис ми разказа каквото исках и каквото не исках да чуя.
Подробен разказ за това, което един човек е способен да причини на едно дете само заради факта, че силата е на негова страна.
Предпочитам да спестя подробностите.
Историята на Синята брада остави лош привкус в устата ми.
Това, че някой е измъчвал, изнасилвал, разчленявал и убивал стотици деца в продължение на осем години напълно безнаказано, независимо че се е случило във Франция през XV в., ме възмущаваше поради недопустимото бездействие на тогавашните власти.
Бяха стоели твърде безучастно, твърде равнодушно.
Не правех ли същото?
Възпирах ли виновника за толкова убийства?
И се изправих пред едно от най-вкоренените ми съмнения — доверието в добрите хора.
Бях избягвал конфликта с Голдън Гърл още от началото. Въпреки предупреждението на МатуСалем бях оставил дните да отминават, въздържайки се от среща лице в лице, на която хората се гледат в очите и дават обяснения.
Бе настъпил часът да се върна на Ушцата на пневмониите.
41
Улицата на пневмониите
26 декември 2016 г., понеделник
Исках да я изненадам и понеже знаех, че може да проследи местоположението ми по хакнатия мобилен телефон, оставих го вкъщи и се отправих към бърлогата ѝ с новия апарат, скрит във вътрешния джоб на палтото ми. Сякаш Голдън беше опасна престъпница…
Може би всички бяхме станали твърде параноични и дори статуите на улица "Дато" ни се струваха подозрителни.
Вървях по улиците на старата част на града, като обмислях как да подхвана разговора с нея. Накрая стигнах до Улицата на пневмониите и влязох във вътрешния двор на сградата, където беше студено като в хладилна камера и снегът от последния снеговалеж още се белееше по някои храсти.
Беше спокоен и идиличен пейзаж, като оазис насред града, който успокои нервите ми и изличи от ума ми зловещите картини, които Естибалис ми бе внушила с разказа си за Синята брада.
Малцина биха повярвали, че зад тази толкова спокойна фасада се намира главната квартира на един от най-легендарните компютърни пирати в Европа.