— Съвсем не. Когато мъжът се върнал у дома си с кошове, пълни с риба, заварил жена си да агонизира. Тя го обвинила, че той я е убил, пронизвайки я с харпун. Дъщеря му също проклела баща си за смъртта на скъпата си майка и изчезнала безследно. Повече никога не я видели в Деба. Когато рибарят попитал Блинич за двете жени, които му се били явили насън, морякът потвърдил, че това били жена му и дъщеря му. Рибарят останал сам в къщата си, потънал в скръб. Както виждате, един много тъжен край.
Саул нарочно направи пауза, за да постигне търсения от него ефект върху младежите, после посочи плажа.
— Погледнете морето, днес е идеалната нощ за появата на трите вълни.
— Защо днес? — попита Унай.
"Да, защо днес?" — помисли си Ребека, седнала до баща си с кръстосани върху пясъка крака.
— Днес има пълнолуние. Днес от това място ще видим огромна луна. Има една прекрасна дума, "ардора", с която се описва фосфоресцирането на морето при наличието на пасаж сребристи риби, като сардините например. В Галисия наричат "ардора" и отражението на лунната светлина върху повърхността на водата, подобно на широка бяла пътека.
"Значи нощ на ардора" — помисли си Анабел. Беше подходяща тема за комикса, който бе замислила, и взе решение. Усмихна се на Унай, разбраха се с поглед да се видят по-късно.
Саул продължи лекцията си, последната пред тази аудитория. Харесваше му да говори пред публика, да задържа вниманието на слушателите.
— Според мен легендата съдържа три ритуални елемента, ритуали на водата. Отново присъства женският елемент — този на жената, която умира, и на дъщерята, която изчезва. После млякото, сълзите, кръвта като течни елементи, свързани с протичането на човешкия живот. Майчино мляко или бащина сперма, сълзи, предизвикани от неизбежните житейски драми, кръв като символ на смърт или възраждане… Ако ме питате за мнението ми на антрополог, и като вземем предвид древното значение на топонима Деба, или Дева, една от най-важните богини в келтския пантеон, от триадата на келтските богини — Набия, Рева и Дева, мисля, че легендата съдържа архаични елементи на плодовитост и пречистване.
Всички кимнаха утвърдително, подаваха си медовината, която Саул беше донесъл, мислейки за всичко друго, освен за плодовитост и пречистване.
— Независимо дали ще запишете история, или не, искам да знаете, че почти всички чествания през годината, всички празници, всички традиции във вашите градове и села обикновено произлизат от други по-древни. От келтския Самайн, който е бил пренесен в Съединените щати като Хелоуин, и който в Галисия е нощта на Самайн, а за римляните е бил празникът на реколтата, до нощта на Сан Хуан, когато се празнува лятното слънцестоене, или Бъдни вечер — зимното слънцестоене. Най-важните моменти от годината в културата на нашите прадеди — слънцестоенията и равноденствията, съвпадат с големите празници на Католическата църква. Искам всеки път, когато посетите някой храм, да се попитате за руините, които крие под себе си, за излъчващото сила място, което прадедите ви са избрали. Това ще ми е достатъчно.
Смрачаваше се, разнищени облаци преминаваха бавно по небето.
Саул се протегна, погледна часовника. Това беше краят на лагера за тази година.
— Имате два часа на разположение, ще се видим в единайсет вечерта в автобуса. Може да отидете в селото, да изпиете по питие. Забавлявайте се, заслужихте си го.
Младежите станаха, Анабел се възползва от суматохата и хвана ръката на Унай, за да му попречи да се изправи.
— Не отивай с тях в селото — прошепна му тя многозначително. — Остани с мен на плажа.
Унай кимна с глава. Искаше този момент да настъпи, бе мислил за него още откакто се качи във влака преди двайсет дни.
— Ще измисля някакво извинение, ти ме почакай при онази скала — прошепна ѝ в ухото.
Тя се усмихна вместо отговор.
Унай изтича, за да настигне тримата си приятели.
Хота вървеше на зигзаг, защото много харесваше медовината и знаеше, че никога повече през живота си няма да я опита.
Лучо и Асиер си мислеха за свои неща, може би възбудени от очакването да се запознаят с някое момиче от селото, с което да завършат вечерта.
— Момчета! — извика Унай на няколко метра зад тях. — Ще остана в автобуса. От медовината ми стана лошо и адски ме присвива коремът.
— Тогава се издрайфай — предложи Хота като човек с опит в тези неща.
— Не, не — настоя Унай. — Ще отида да подремна, после трябва да се връщаме и не искам да развалям на никого пътуването.
— Както искаш — отвърнаха едновременно Асиер и Лучо. "Тъкмо ще има повече за нас" — помислиха си двамата, доволни от перспективата.