"Значи ти си изпратила снимките на вестника и си измислила цялата онази келтска ритуална сцена във Фонтибре?"
"Аз направих снимките и ги изпратих на вестника. Помислих, че ще е достатъчно, за да разследват Саул. Само че изобщо не го обвиниха, дори не го заподозряха. Той е змиеукротител, роден манипулатор. Ребека измисли плана да я снимам провесена и с потопена във водата глава, симулирайки келтски ритуал. Тя разбираше от тези неща, баща ѝ непрекъснато ѝ набиваше тези истории в главата. Помислих, че този начин на действие ще го направи още по-подозрителен, но не стана така."
"Знаеш, че инсценирането на престъпление се наказва от закона! ' "Затова ти пиша, като използвам открадната СИМ карта, която няма да ви отведе доникъде, когато я проследите." "Разчитах на това" — признах си, без да го напиша.
"И си я завела в Амстердам?"
"Виждам, че си стигнал по-далече, отколкото мислех. Моите уважения, Кракен".
Отминах похвалата, заслугата не беше моя.
"Какво стана там? Как никой не те заподозря, когато си се появила с четиринайсетгодишно момиче?"
"Няма да разкривам контактите си на черния пазар по онова време. Купихме си нови документи за самоличност и фигурирах като осиновителка на Ребека. Започнах да работя за "Сиско" с новата си самоличност, прекарахме няколко хубави, щастливи, спокойни години, далече от миналото."
"Саул не се ли опита да се свърже с теб, когато дъщеря му изчезна, полицията не те ли разпита?"
"Не, вече ти казах, със Саул не поддържахме никаква връзка, а и по онова време аз се местех непрекъснато. Очевидно полицията не е намерила за нужно да ме проучва, просто бях една роднина без никакъв контакт с бащата."
"Продължавай."
"Ребека беше отлична студентка, доста саможива. Пазеше се, странеше от момчетата. Струваше ми се нормално при нейните обстоятелства. Беше вглъбена. Заради работата ми понякога прекарвахме месеци наред в други европейски градове — Париж, Милано, Женева… Обичах я като своя дъщеря, постарах се да ѝ бъда добра майка… но се провалих."
"Защо го казваш?"
"Не бях до нея, когато започна да проявява отклонения."
"Къде е сега Ребека?"
"Точно това се опитвам да разбера от деня, когато ти ми донесе разваления си мобилен апарат и видях Тройната келтска смърт. Веднага разпознах начина ѝ на действие. Проследих всички покупки на пистолети "Тейзър". Никаква нишка не ме води до нея, но знам, че тя стои зад това, това е нейният почерк. Научи от мен всичко, отнасящо се до информационна безопасност."
"Или благородното изкуство на хакерството."
"Наричай го както искаш, но го приеми на сериозно. Бека те дебне."
"В опасност ли съм?"
"В опасност са всички, които тя смята, че са недостойни да имат деца. Съжалявам, че се намесих в личния ти живот, но станах свидетел на много от разговорите ти с Алба Диас де Салватиера, поне на отговорите, които ти ѝ пишеше. Няма значение дали детето е твое. Кажи го на всеослушание, кажи публично, че не си бащата, и ще се спасиш. По-добре да живееш, отколкото детето ти да няма баща, не мислиш ли? Или ще има двама предполагаеми бащи, на които ще носят цветя на гробището! ' "Това ще го реша по-нататък" — премълчах аз.
"А Асиер? В опасност ли е?" — попитах я най-вече за да сменя темата.
"Щом Асиер е още жив, вече не е в опасност. Мисля, че Ребека е накарала Анабел да ѝ каже името на истинския баща, Хота, и затова е убила и него. А Лучо ще е в безопасност, стига да не надуе корема на някоя."
"Чудесно противозачатъчно средство, наречено Ребека" — помислих си.
"Искам да те предупредя, Унай. Трябва да ти разкажа каква беше Ребека."
"Казвай."
"Беше наследила манипулативността и чара на баща си. Каквото и да правеше, винаги имаше някакъв умисъл. И беше много разглезена. Саул я възпита лошо, задоволяваше всичките ѝ капризи, нещо, което не можех, нито исках да си позволя, особено в толкова въздържано общество като холандското. Ребека продължи да учи история самостоятелно, посещаваше музеи. Един ден видяла съобщение за откриването на временна изложба в Историческия музей в Амстердам. Прибра се възбудена, защото в листовката прочела, че ще бъде изложен котелът от Гундеструп."
"Известен ми е."
"Дни по-късно ми каза, че се била подготвила за ролята на доброволка в музея, че следила в продължение на няколко дни персонала, нает за изложбата. Блъснала нарочно с велосипеда си една от стажантките, счупила ѝ глезена, явила се в "Човешки ресурси" на музея в същия ден, когато пострадалата стажантка връчила болничния си лист. Ребека представила фалшиво CV, работила две седмици и откраднала котела, най-ценния експонат. И всичко това, за да извърши зловещия ритуал с домашните любимци на съседите ни. Разказа ми го, сякаш беше някаква лудория, мислеше, че ще я похваля за дързостта ѝ. После върнала котела, оставила го близо до музея".