След това дойде ред на Унай, който свали презрамките на роклята ѝ със зъби и се забави доста при шията, при раменете, при гърдите, при пъпа, и целите се овъргаляха в пясък, докато се боричкаха, а когато проникна най-после в нея, видя само едно петнайсетгодишно момиче, което се забавляваше колкото него. И точно това искаше, точно това искаше.
Унай леко задряма, когато свършиха, щеше му се да остане да поспи на плажа, но тя вече беше на друга вълна.
— Имаме час и половина, докато другите се върнат от селото — каза тя, като погледна часовника си. — да отидем в автобуса.
Саул ми даде ключовете. Искам да го повторим, Унай, а там е по-удобно и няма пясък.
И Унай се съгласи, какво друго да направи. Изтръскаха пясъка от телата си, облякоха се сред смехове и две сенки се отправиха към паркинга, където ги чакаше микробусът.
Анабел отвори задната врата и се качиха по високите стъпала в колата. Полумракът вътре им се стори толкова примамлив, че бе достатъчно да се погледнат в очите, за да смъкнат дрехите си насред пътеката и да се съвокупят отново. Унай изобщо не разбра, че Анабел Ли го е излъгала за часа и е оставила вратата отворена.
Успя да усети, в миг на просветление, когато Хота, Лучо и Асиер се качиха, леко пийнали, и ги завариха в разгара на заниманието им.
48
Плажът Ла Арния
10 януари 2017 г., вторник
— Трябваше да ме предупредиш, било е лудост — повтори Естибалис, седнала зад волана на път за Сантандер.
Наистина беше ядосана. Също и притеснена.
— Алба вече ми три сол на главата, може ли да смениш темата?
— Не, не мога. Отишъл си сам, рискувал си много. А ако беше капан? Съзнаваш ли, че можеше да свършиш провесен с главата надолу на някой бор?
— Топола.
— Моля?
— Провесен на топола. Дърветата, които видях по брега на Садора, бяха тополи и тук-таме някоя плачеща върба.
— Не се шегувай с това, Кракен, защото малко остава да те отстраня от разследването.
— Голдън постави условията, нямаше да имаме… нямаше да имаме това, което ни даде, ако не бях ги приел.
— И какво ни е дала, Унай? Какво? Не разполагаме с нито едно доказателство, което да представим на съдията, само с още една линия на разследване, която днес трябва да проверим и която може да ни забави още повече. Сега разбирам по-добре Алба, когато ни притиска. Нямам нищо. Нямаме нищо — поправи се. — Само котли, които се появяват и изчезват, и няколко обесени, без обаче да разполагаме с физически доказателства от местопрестъпленията, които да подкрепят екзотичните ни теории. До момента единственият неопровержим факт, който сме установили, е, че Ана Белен и Хота са чакали дете.
Мълчах благоразумно през останалата част на пътя. От няколко седмици Естибалис беше под неимоверен натиск и знаех, че нервите ѝ са опънати до крайност. А аз понесох сериозно мъмрене, когато уведомих Алба за случилото се в находището Ача.
Сякаш двете не оценяваха достатъчно напредъка, който бяхме постигнали с разкритието на Голдън, сякаш повече ги интересуваше моята безопасност. Бях разочарован, много разочарован. И много исках да видя физиономията на Саул, когато му кажехме, че Ребека е жива.
Върнахме се в Кантабрийския университет и попитахме отново за Саул Товар. Посочиха ни една зала. Оставаха десет минути до края, така че се промъкнахме през задната врата и чухме финала на лекцията му.
Говореше за жертвоприношенията, практикувани от кантабрийските племена. Благодатна тема, наистина. Огледах присъстващите. Почти всички бяха момичета. Трябваше обаче да призная, че имаха добър вкус. Саул беше блестящ, когато изнасяше лекции. Дори изглеждаше по-млад. Владееше аудиторията си, както актьор владее сцената. Притежаваше онова, което наричат "присъствие".
Малко преди да приключи великолепната си лекция, той погледна към дъното на полукръглата зала и ни позна. Погледът му се промени, не знам дали някой друг го долови.
— Това е всичко за днес. Утре ще продължим — каза той, без да дообясни какво, по дяволите, са правели кантабрийците с козите, които са принасяли в жертва.
Студентките се спогледаха недоумяващо, после си взеха нещата и си тръгнаха, като преди това се приближиха до него с въпроси, поздравления, молби да им стане научен ръководител…
Саул прибра материалите и изключи прожекционния апарат. Изчакахме всички да излязат и се приближихме до него.
— Отново го правите. Казах ви. Не искам да идвате тук. Ще ви дам под съд за тормоз — прошепна гневно, без да ни гледа, докато прибираше дистанционното на прожекционния апарат и го заключваше.