— Саул, може би не се изразихме добре — прекъсна го Естибалис с гробовен глас. — По-добре седни отново.
— Но жива ли е, или не? — попита той нервно, недоумяващо. — Не си играйте с това, моля ви. Достатъчно изстрадах.
— Както ти обяснихме, имаме свидетел, който разказа версия, която трябва да проверим. Нямаме доказателство, че това, което твърди, е вярно, но сметнахме за необходимо да уведомим първо теб. Тъй като познаваш добре свидетелката, която ви е роднина, бихме искали да те разпитаме за нея, за да знаем дали да приемем сериозно това, което ни каза.
— Роднина, жена? Не е сестра ми, нали? Сара не… Сара не може да е казала подобно нещо…
— Не е Сара, Саул — прекъсна го Ести.
Не трябваше да го прекъсва. Би ми се искало да разбера как щеше да довърши фразата.
— Кой тогава? Нямам много роднини.
— Твоята балдъза, Аурдес Переда.
— Тази? И вярвате на тази измамница? — извика той и бузите му почервеняха от напрежение.
Очаквах подобна реакция. Голдън явно също не изпитваше голямо уважение към него, като се имаха предвид тежките ѝ обвинения.
— Балдъзата ти твърди, че е посетила Ребека в същата тази къща през април 1993 г., в деня на изчезването ѝ. Заварила я да приготвя раницата си, готвела се да замине. Разбрала, че наскоро е родила и че когато е изгубила бебето, е решила да се махне. Според собственото ѝ показание тя и дъщеря ти са скроили измамата със снимките, така че всички да помислят, че е мъртва и да не я търсят.
— И какво е направила с Ребека? Къде я е отвела? Не може някой да скрие четиринайсетгодишно момиче, без никой да не забележи.
— Обясни ни, че ѝ е намерила фалшив паспорт на черния пазар. Прекарали много години в Амстердам, където балдъзата ти е работила за компанията "Сиско". Твърди, че се е сдобила с фалшиви документи, в които Ребека е фигурирала като нейна осиновена дъщеря.
— Амстердам… Аз я оплаквах във Фонтибре, а ми казвате, че Ребека е живяла и израснала в Амстердам.
— Смяташ ли… че е възможно? — подпитах го с леко пелтечене. Аз също бях напрегнат и развълнуван.
— Трудно ми е да приема, че Ребека се е отказала от мен.
Не знаех как да изтълкувам тази толкова категорична фраза.
— Обясни ни — притисна го Естибалис.
— Не ми се говори сега за това. Трябва да знаете, че вашият източник, моята балдъза, беше позорът на семейството. С жена ми почти не общуваха. Аурдес беше манипулаторка и измамница. Не знам дали вече е била в затвора, от години не съм чувал нищо за нея, но беше публична тайна, че е забъркана във фалшифициране на пари и дори нямаше постоянен адрес, винаги бягаше от закона. Жена ми страдаше много заради Аурдес, която почти съсипа здравето на тъстовете ми. Не знам, наистина не знам дали може да се вярва на това, което ви е разказала.
— Интересно, балдъзата ти твърди, че ти си откъснал сестра ѝ от семейството ѝ, като сте се оженили толкова млади.
— С Асун ни свързваше силна любов. Не я опетнявай — каза той, без да се замисли.
— Не е наша работа да те съдим. Само искаме да предадем думите ѝ и ти да ги обориш с аргументи, които сметнеш за уместни — каза Естибалис търпеливо. — Дори изказа подозрение, че смъртта на жена ти не е била случайна.
— Достатъчно. И на кого ще повярвате, на една престъпница, която ви е признала, че е отвлякла малолетно момиче, сменила е самоличността му и го е крила в продължение на години, или на собствените ви колеги от управлението в Сантандер, които огледаха кладенеца, в който падна Асун, и не откриха никакви улики за извършено престъпление.
— Вярваме на теб, Саул — намесих се. Трябваше да му вдъхнем доверие, защото най-трудната част от разговора тепърва предстоеше. — Не смятаме, че подозренията ѝ са основателни.
Думите ми изглежда го успокоиха.
— Трябва обаче да обсъдим с теб една много деликатна тема. Ти току-що каза, че ти е трудно да повярваш, че… Ребека се е отказала от теб. — Поех си въздух, за да продължа. — Балдъзата ти твърди, че според думите на Ребека ти си я изнасилил.
Саул приглади косата си, загледа се в морето и после отговори.
— Пак се започва. Изглежда, тази история винаги ще ме преследва — прошепна, сякаш говореше на себе си.
— Обясни ни.
— Ребека вече бе разказала тази история преди, но никой не ѝ повярва. Затова я пратихме в болница няколко месеца преди лагера, в който беше и ти, Унай.
— А в лагера е говорила с Хота, той не сподели нищо конкретно с мен, но Ребека му е казала това, нали?
— Мисля, че трябва да видите едни документи — каза той и стана от креслото.
Саул влезе в къщата и се качи по стълбата.