— Видя ли това?
— Кое "това"? — отвърна тя сухо, все още седнала и мокра.
— Беше червен чувал или много голяма шамандура! Наистина видях нещо… — извика разтревожено, оглеждайки бялата пяна, оставена от разбиващите се вълни.
— Аз не виждам нищо — отвърна тя, но Унай си даде сметка, че тя дори не бе погледнала натам.
Момчето хукна към мястото, където бе видял да отива студентката по история.
— Саул! Саул! Видя ли това? Случило ли се е нещо? — извика, докато тичаше по скалистия бряг.
Трябваше да внимава, защото първите капки дъжд бяха намокрили тревата и тя беше доста хлъзгава.
Скоро дъждът се превърна в порой, надигаха се високи вълни и Унай се спря за миг, за да огледа отново брега.
Тогава го видя отново и кръвта му се смрази, когато установи, че тялото на студентката, облечена с червена тениска, се люшка сред вълните, до една скала. Понякога изплуваше на повърхността, понякога потъваше във водата.
Саул дотича с разстроено лице в отговор на виковете на Унай.
— Мариан падна! — извика му директорът на лагера на няколко метра от него. — Подхлъзна се при един порив на вятъра горе и падна във водата. Удари се няколко пъти, преди да падне в морето, не знам дали е жива. Да отидем в къщата ми, ще се обадя оттам на Бърза помощ, трябва да изпратят спасителен екип.
— Няма да пристигнат навреме, Саул! Спасителният екип няма да пристигне навреме. Да вървим! — отсече Унай.
Саул го последва, немного убеден.
Унай заслиза тичешком към мястото, където бяха приятелите му.
Асиер, Лучо и Хота го изгледаха с известно безразличие, когато го видяха да тича към тях, следван от Саул и малко по-късно от Анабел, загрижена най-вече за тетрадката си.
— Мариан е паднала във водата! Трябва да направим верига! Хайде, на няколко метра е от брега! — извика им.
Тримата приятели се стреснаха и го последваха по брега, докато стигнаха срещу скалата, в която тялото на Мариан се удряше, подобно на кукла, подхвърляна от вълните.
Внезапно помръдна, една ръка се вдигна, сякаш се опитваше да загребе с нея, може би търсейки убежище при каменния гигант. Това вдъхна надежда на Унай, който събу тежките си туристически обувки и се хвърли пръв във водата.
Сблъсъкът беше по-силен, отколкото очакваше. Морето сякаш се бе втвърдило в този ден, една силна вълна потопи главата му по-дълго, отколкото бе желателно.
Успя да се измъкне и да си поеме въздух. Съвзе се, набеляза си цел, една червена тениска на петнайсет метра по права линия и заплува с мощните си ръце. За пръв път в живота си се зарадва, че си е спечелил прякора Кракен.
"Ако ми служат, за да спася живот, Лучо нека се смее, хич не ми пука" — помисли си с недостатъчно наситения си с кислород мозък.
И си спомни за Лучо: "Къде е?"
Би трябвало вече да е на няколко метра от него, като част от веригата до сушата.
Обърна глава по посока на брега, докато се бореше със следващата вълна.
Започваше да изпитва слабост, силните вълни го бяха изтощили само след няколко загребвания с ръце. Приближаваше се до Мариан, но дори не беше сигурен дали той самият няма да се нуждае от помощ, за да се върне на брега.
И докато плуваше, видя мимолетна картина — тримата му приятели, Саул и Анабел стояха прави, съзерцавайки сцената от брега, без никакво намерение да образуват верига, нито да се хвърлят в морето.
Съсредоточи се в червената тениска от Олимпийските игри в Барселона и успя да се приближи до тялото на студентката, което се удряше в основата на скалата. Дрехите ѝ се бяха закачили за острите ръбове.
Огледа Мариан, беше в безсъзнание и имаше отворена рана в главата. Отчаян, за пръв път си помисли, че ще умре под внимателния и безстрастен поглед на приятелите си, на новеничкото си гадже и на прилежния си преподавател.
50
Коста Ке брада
10 януари 2017 г., вторник
По-добре да седнем отново — каза Естибалис. — Саул, дължиш ни много обяснения.
— Знам, инспекторе. Знам — промълви със сериозно изражение.
Отправих мълчалив въпрос към Естибалис: "Какво, по дяволите, става тук?" Тя ми отвърна с поглед: "Сега ще видиш."
— Е, слушам ви — намесих се аз.
— Вземи, по-добре го прочети — каза Саул и ми подаде папката, която очевидно съдържаше медицинска документация, ако се съдеше по логото на болницата, отпечатано в горната част на листовете.
— Разкажи ми накратко — заявих, докато прелиствах дебелия сноп от доклади и медицински изследвания, някои от които бяха напечатани на машина, а много други — написани на ръка с нечетлив почерк на хирург.