"Искам да работя по случая. Мога да ви бъда от полза, госпожо главен инспектор" — написах на дисплея.
— Ако толкова искахте да се включите в екипа, трябваше да започнете с терапията по възстановяване на говора преди месеци. И може би сега щяхте да сте достатъчно възстановен, но състоянието ви е същото както в деня, когато излязохте от кома.
Стиснах зъби. Алба ми беше сърдита и я разбирах. Молех я да гарантира за мен пред комисар Медина, а аз още не бях показал никакъв напредък.
За мен обаче случаят на Анабел Ли беше твърде личен, за да стоя настрана и да оставя други да работят по него. Просто тази възможност изобщо не ми минаваше през главата.
Познавах жертвата, знаех начина ѝ на мислене, знаех, че ще съм полезен, за да тикнат зад решетките човека, който я бе провесил с главата надолу и бе пъхнал главата ѝ в котел.
Главната инспекторка се обърна и се загледа през прозореца в колите, които минаваха по "Портал де Форонда". От деня беше останало малко до свечеряване, а от търпението ми още по-малко, за да започна да крещя.
"Сърдита си ми заради вчера и те разбирам. Но този случай няма нищо общо със ситуацията ни, не бих искал тя да засегне работата ни" — доближих се до нея с таблета, за да прочете това, което бях написал.
— Не би искал? — прошепна тя, без да ме погледне. — Скъпи Унай, още не осъзнаваш колко много ще ме засегне "ситуацията ни", нали? След два месеца бременността ще започне да ми личи въпреки широките дрехи, които нося. Началниците ми, колегите ми и подчинените ми ще пресметнат и в най-добрия случай ще помислят, че ще имам дете от сериен убиец. В най-лошия случай е възможно да заключат, че сме били заедно и че съм имала връзка с един от подчинените ми инспектори, докато съм била омъжена за друг. Имаш ли представа какво ще трябва да изтърпя по време на тази бременност? А ти ми казваш, че не искаш да засегне работата ни?
Въздъхна, потисната от нещо, което много приличаше на безсилие.
— Не знам на коя планета живееш, Унай. Това ще ме жигоса в работата и в живота завинаги, но се примирих, взех решение и се върнах на работа въпреки това, което ме очаква. И както ти казах вчера, сметнах, че е честно да ти кажа истината, но не мисли, че очаквам отговор от теб, защото не е така. Що се отнася до разследването, ще ти помогна, но в замяна ще започнеш веднага терапия с логопед. В доклада си невроложката ти предписа едночасов сеанс, пет пъти в седмицата. Искам да изпълниш предписанието, без никакво увъртане. Мисля, че е жалко да изгубим профайлър като теб. Ето това искам в замяна.
Преглътнах — въпреки сложната ситуация, в която се намираше, Алба бе загрижена за мен. Пред себе си имах истинска дама и се почувствах много по-малък и незрял от нея, потопен в личните си драми. Възхитих се за пореден път на стоицизма, с който очакваше бурята, заплашваща да я връхлети следващите месеци. За хората това щеше да е просто пикантна новина. За нея обаче означаваше да понася многозначителни погледи и да отгледа едно дете, без да знае със сигурност дали е дете на психопат… или мое.
"Уведомявам ви, госпожо главен инспектор, че в понеделник имам час при логопед. И те уведомявам, Алба, че е заради бебето, независимо дали е мое, или на Нанчо. Заради бебето е" — написах.
Благодарих ѝ с поглед и си тръгнах, засрамен, че не се оказах на висотата на обстоятелствата през последните месеци.
Час по-късно ми се обади Естибалис. Бях се излегнал на дивана вкъщи, опитвайки се да се съвзема от безсънната нощ и тревожните мисли, обсебили ума ми.
— Кракен, още съм в Арая, току-що разговарях с Хосе Марибаща и син. Остават ми две проверки, но тук няма още много за чоплене — каза тя.
Не ми убягна лекото разочарование в гласа ѝ.
Насилих се и издадох нещо като ръмжене, за да я подканя да продължи.
— Имат алиби, и то солидно. В работилницата са инсталирали камера в затворена верига, явно дребните кражби на материали са често явление в сектора им. Бащата е дошъл на работа в седем сутринта, а синът му е донесъл закуската малко по-късно, в седем и половина. В същия час, който аутопсията трябва да потвърди, убиецът на Ана Белен Лианьо е бил при тунела "Сан Адриан" и я провесвал и давел. Не е възможно да са били те. Проверих записите на бърза камера от цялата сутрин. Не са излизали от работилницата до момента, в който са тръгнали за планината.