"Някой от вас да е виждал напоследък Ана Белен Лианьо?" — написах.
Всички прочетоха и всеки от тях се смръщи, сякаш бе изял нещо горчиво.
— По дяволите, Кракен! — избухна Лучо. — Още ли предъвкваш тази тема? Трябва да я превъзмогнеш най-после, не мислиш ли?
"Не е каквото мислиш — написах. — Повтарям, някой свързал ли се е с Анабел Ли в последно време? Знаете ли нещо за нея?
— Ами! — каза Хота, почесвайки тридневната си брада. — От мен се отърва бързо и в началото едва ме поздравяваше във Витория, след… След онова. Отдавна ѝ изгубих следите. Какво е направила този път?
Разочарован, отминах без внимание въпроса му.
"Асиер? — написах. — Нещо да кажеш по въпроса?"
— Знаеш, че не бяхме в нейния кръг, Унай. За мен тази жена е мъртва отдавна. И този разговор ми е безинтересен — отвърна той студено, но Асиер винаги беше студен и прагматичен.
Беше трудно да изтръгнеш съпричастен жест от този ъгловат и суров човек. Клюнестият му нос, тънката му кестенява коса и начинът му на обличане — винаги с униформения син костюм с вратовръзка — му придаваха още по-безчувствен вид.
Любопитното е, че бе избрал да продава лекарства, за да облекчи страданието на хората, защото човек добиваше впечатление, че чуждото страдание не влиза в емоционалния радар ни приятеля ми Асиер.
"Лучо, не отговори на въпроса ми" — отбелязах аз.
— Да, видях я преди два дни. В началото на седмицата. Какво става, Кракен? — попита той, като повиши доста глас.
"Каза ли ти нещо ново? Дали си има гадже? Нещо, което да ти е направило впечатление?"
— Каза, че ще предава последния си комикс. Беше доволна, което за нея е доста странно… — той се прокашля. — Искам да кажа, че доколкото си я спомням, винаги е била необщителна и неразговорлива.
"Не ти ли каза или не забеляза ли, че е бременна?" — написах.
— Не — сви той рамене. — Носеше пухено яке, не забелязах тази подробност.
— По дяволите, целият този шум за това ли е? — отсече Асиер раздразнено. — Съгласен съм с Лучо. Унай, трябва да загърбиш миналото, човече, отдавна вече си…
"Следствена тайна е — прекъснах го аз, — така че всичко, което сега ще ви кажа, си остава между нас. Лучо, това, което пиша, е пред свидетели и ще остане в мобилния ми телефон, нали разбираш, че не може да изтече информация във вестника ти?"
— По дяволите, Унай, плашиш ме. Какво се е случило? — попита нервно Хота.
"Намерили са Анабел Ли убита, била е бременна. Не мога да ви дам повече сведения. Знам, че за всички нас беше първият ни път и ако искате да отидете на погребението, ще бъде в неделя. Реших, че имате право да знаете, нямаше да се чувствам добре, ако го бях скрил от вас. Не съм се върнал официално на работа, но ще бъда експерт в разследването. Не казвайте нищо на останалите от компанията" — написах на един дъх и изчаках търпеливо да го прочетат до края.
Приятелите ми се вкамениха.
Успях обаче да видя нещо и се кълна, че не исках да го видя — изражението на всеки един от тях се бе променило и тримата се опитваха да го прикрият както могат.
И бях свидетел, макар да ме заболя колкото тях, че в очите им има много повече мъка, отколкото четиримата си позволихме да покажем.
11
Гробище "Санта Исабел"
20 ноември 2016 г., неделя
Неделният ден се очертаваше гаден още от сутринта. Въздухът беше застинал, сякаш сдържаше дъха си. Температурата се бе понижила с почти петнайсет градуса през нощта и сутрешният хлад ме изненада в леглото ми във Виляверде с едно одеяло по-малко.
Облякох костюма за погребения, който винаги пазех във Виляверде най-вече от практични съображения — моите мъртъвци винаги бяха погребвани в малкото гробище на едва двеста метра от мястото, където спях. Животът в малко селище си имаше своите предимства — членовете на семейство Лопес де Аяла оставахме близо един до друг дори след посещението на онази с косата.
Не събудих дядо, който в този час още спеше, и се качих на тавана, като се опитвах да стъпвам тихо по скърцащата стълба.
Въздъхнах, когато видях гледката горе. Не бях се връщал след случая с двойното престъпление при долмена и дядо се бе погрижил да махне старите снимки и изрезки от вестници, които бях разстлал върху една разнебитена маса за пинг-понг. Дядо я беше сгънал, докато съм бил в кома, и сега бяха останали само кутиите с етикети, в които пазех остатъците от миналото си.