Не знаех дали е оставил отпечатъци от обувки и гуми, които градушката е изличила. Не знаех дали е имал юридически познания, или е действал небрежно и бихме могли да го заловим след няколко часа, но целият ритуал беше много сложен и доста решителен, за да е първото убийство на този човек.
— Имаш ли друга информация, име на жертвата и на родителите? Може ли да ги посетите, живи ли са? — попита Алба.
— Момичето се казва Ребека Товар Переда, майка ѝ е починала две години преди това, баща ѝ е…
"Саул — казах си, преглъщайки мъчително, — Саул Товар", ръководителят ни в кантабрийското селище Кабесон де ла Сал през лятото на 1992-ра, почти година преди дъщеря му да умре.
12
Остров Ман
2 юли 1992 г., четвъртък
Унай трябваше да признае, че Анабел Ли приема сериозно работата си на художник на комикси. Момичето намери една разнебитена миньорска лампа, която някой стажант по археология бе оставил, и си я присвои.
Всеки ден към шест сутринта Ана Белен Лианьо, повече от всякога Анабел Ли, се излягаше върху спалния си чувал на черепи и започваше да сътворява сюжети и образи в една тетрадка със спирала.
Всеки ден.
Не пропускаше нито един, дори предния ден вечерята и последващият купон да се бяха проточили до късно.
Унай, който беше доста ранобуден и се събуждаше винаги преди зазоряване, наблюдаваше с полузатворени очи как се бори с черните и сиви маркери излегната върху нара си, леко отдалечена от твърдото ядро на компанията от алфа-мъжкари.
— Не разбирам какво прави човек като теб в това кантабрийско селище — прошушна ѝ Унай, след като се измъкна тихо от спалния си чувал и се приближи до нара на Анабел.
— Ловя крокодили.
— Много е рано да схвана метафората, обясни ми я, моля те.
— Метафората не е моя, чух я веднъж от Анхел Сапата, преподавателя ми по творческо писане. Говореше за потребността да включиш крокодили в историите, за да поддържаш будно вниманието на читателите.
— Крокодили?
— Крокодили. Представи си, че рисувам история, в която някой влиза в хотелска стая. Рисувам старателно пердета, шкаф, триметров крокодил, спящ върху леглото, килим, огледало… Какво си мислиш? Какво се питаш в момента?
— Какво, по дяволите, прави един крокодил в леглото на хотелска стая.
— Това е целта — ловя крокодили за комиксите си. Не за пръв път участвам в археологичен проект. Миналото лято бях на раз копки на остров Ман, ходя там всяка година с майка си. Имаха програма за стипендианти от целия свят, островът е малък, но се намира в Ирландско море, принадлежи на Британските острови и на него има келтски и викингски останки. Там си дадох сметка, че в древната история мога да намеря много крокодили за комиксите ми.
— И какво правиш всяка година на остров Ман? — Унай се престори, че чува за пръв път за този остров. Вече си даваше сметка, че Анабел има много по-голям житейски опит от него, макар да беше на неговата възраст.
Тя леко сбърчи челото си и престана да нанася сянка върху очите на ангела, който рисуваше.
— Майка ми ръководи клуб на рокери, мотоклуб.
— Рокери.
— "Харли Дейвидсън", тези бракми говорят ли ти нещо?
— Не знаех, че има жени рокери.
— Има малко жени президенти, но тези, които ги има, са невероятно енергични, като майка ми. Тя непрекъснато пътува. Родена съм във Витория, майка ми има апартамент там, и посещавах детската градина, където беше и ти, но после пътувах из цяла Европа и част от Азия с нея и клуба ѝ. От близо век на остров Ман се провеждат едни от най-опасните състезания в света и всяка година там се събират страхотно много клубове. Практически окупираме остров, широк 22 км и дълъг 52 км, опасността да паднеш по някой стръмен бряг е повече от вероятна. Буквално не се побираме на него — обясни тя невъзмутимо, сякаш разказваше стар изтъркан виц.
— Страхотен живот си водила.
— Мразя го. Писна ми да скитам, искам да се установя във Витория, да не се местя отново. Мразя моторите, бензина, миризмата на кожа втора употреба, бирата…
— Мразиш всичко, което олицетворява майка ти — обобщи Унай, както винаги практичен.
— Така е. Казват, че има два вида взаимоотношения между майки и дъщери. Онези, които си приличат, които са един и същ тип жена — традиционен с традиционен, или бунтарски с бунтарски. И противоположностите — традиционна майка с дъщеря бунтарка или обратното. С майка ми сме като вода и масло.
— А баща ти? — осмели се да попита Унай, без да е много сигурен дали доверието ѝ стига чак дотам.
— Баща ми… не искам да обсъждам баща ми с теб. Достатъчно е да знаеш, че винаги е отсъствал — отсече тя сухо. — Затова се записах в този лагер. Поне плащат. Искам да спестя пари и когато навърша пълнолетие, няма да завися от майка си и ще остана в апартамента във Витория. Искам да се прехранвам от комиксите си, а и не са нужни толкова пари, за да живееш нормално.