Беше добър съвет и му бях благодарен за това. Също за усилията му да ни осигури едно незабравимо лято и да се съобразява с екзалтираното ни его на тийнейджъри.
Не проумявах сегашната му враждебност, но в действителност бяхме нахлули отново в живота му с много деликатни въпроси и бяхме възкресили спомена за мъртвата му дъщеря. На мен това също нямаше да ми хареса.
— Още не знаем, Саул — намеси се Естибалис, когато видя, че не възнамерявам да пиша нищо. — Дойдохме в Сантандер, за да съпоставим с теб информацията, която имаме до момента, и да установим дали има достатъчно общи точки, за да мислим за един и същи извършител.
— Извършители — поправи я Саул и гласът му изсвистя като камшик. — Извършители.
"Виждам, че си напълно убеден — написах. — Явно имаш собствена теория за това кои са били извършителите."
— Странно е, че ти ме питаш за това, Унай. Странно е, че ти ме питаш за това.
16
Сградата "Пандо Аргуелес"
21 ноември 2016 г., понеделник
В Сантандер продължаваше да вали и трябваше почти тичешком да се доберем до колата. Дъждът беше разколебал почти всички студенти и паркингът се бе опразнил. Облицованата с тухли сграда изглеждаше по-величествена без глъчката на младежите, бъбрещи сред колоните ѝ. Някога и аз бях като тях, вечно неспокоен дали ще изкарам поредния изпит. Сега в живота ми имаше други приоритети — да заловя убиеца, да си възвърна говора, да реша как да приема новината, която ми бе съобщила Алба…
— Какво искаше да каже с това, че е странно ти да питаш за заподозрените, Унай? — попита ме Естибалис, след като Саул ни изпрати до вратата на кабинета си с очевидното намерение да ни подкани да си тръгнем час по-скоро.
"И аз съм учуден. Не знаех за смъртта на Ребека, а и никой от компанията не е споменавал нищо, но в продължение на години не сме говорили за онова лято поради… — спрях се, за да намеря думите и да ги напиша — очевидни причини. Как не съм разбрал, Ести? Не си спомням да са съобщавали за изчезването на Ребека Товар по новините, нито в "Ел Корео Виториано" или в "Ел Диарио Алавес"."
— Нито аз, но по онова време съм била на десет. Всяка година изчезват четиринайсет хиляди души и по-голямата част от тях се връщат. Обикновено става дума за тийнейджъри, които бягат както от къщи, така и от социалните домове. Понякога нечие изчезване се появява в заглавията на вестниците поради особените обстоятелства, при които е протекло — каза Ести, докато караше колата на път за Витория, където предположих, че също вали. — Смятам, че ръководството на кантабрийския вестник е постъпило благоразумно, свързало се е с полицията и не е превърнало случая в цирк. Милан потърси информация за изчезването на Ребека Товар в отдел "Периодичен печат" на библиотеката, но намери единствено кратка новина за изчезнало четиринайсетгодишно момиче и инициалите му. Вестникът не споменава нищо за изпратените снимки. Нямало е обществен отзвук, новината не се е разпространила.
"Между другото, инспектор Гауна, как е Милан?" — написах, когато пристигнахме във Витория, и я погледнах скришом. Тази полицайка пораждаше в мен известно любопитство.
— Заради неумението ѝ да общува създава впечатление, че е доста непохватна, но всъщност е истинска фурия, що се отнася до документация и компютри. Предава ми всичко, което искам от нея, за двойно по-малко време. Не е особено общителна и не обича да говори много. Понякога е грубичка, но има добродушен вид, който не може да скрие. Харесва ми екипът, който ми определиха. Пеня е много нервен и изкарва Милан извън кожата по време на събранията. Но мисля, че ще се стиковат добре. Пеня е доста странен извън управлението. Не яде нищо преди седем вечерта, през целия ден. Твърди, че така му е добре. И е… музикант. Често изнася концерти на фолкфестивалите, свири на цигулка. Но в управлението се преобразява, много е аналитичен, въпреки че функционира с хиляда оборота в секунда. Искам да кажа, че не ми се струва много емоционален. Това е добре, тъкмо ще се уравновесявате, когато се върнеш на работа. Ти имаш плам в излишък.
— Виж кой го казва — изрекох на глас и ѝ разроших червената коса.
Прозвуча като "иш ой о каа" и бузите ми почервеняха от срам.
— Трябва да отидеш на логопед, Унай — каза тя, вече сериозно. — Алба ти го постави като условие, за да се върнеш, и аз трябва да докладвам за напредъка ти. Ще гарантираме за теб, така че не ни излагай. Това е предупреждение. И говоря съвсем сериозно.
"Откога сте такива приятелки с Алба? Наистина се радвам много" — написах, променяйки най-нагло темата.
— Докато те посещавах всеки ден в болницата по време на комата ти. През първите дни тя също беше в болницата и минавах да я видя. Струваше ми се ужасно, че е изгубила мъжа си и че отгоре на всичко той е убиецът. В Лакуа положението беше много напрегнато, комисар Медина не знаеше дали да я подкрепи, или да започне вътрешно разследване. Някои колеги я подозираха, не вярваха, че не е забелязала нищо в държането на мъжа си, смятаха, че е мълчалив съучастник. Но аз… аз убих Нанчо. Аз го убих, аз застрелях мъжа ѝ. Трябваше да говоря с нея, винаги съм ѝ се възхищавала и исках да ѝ го кажа.