Усмихнах се и кимнах разбиращо. На масата беше картонът ми от невроложката и стъклено бурканче с шоколадови и ванилови близалки, любимите ми.
— Седни, ако обичаш. Доктор Диана Алдекоа ми е говорила много за теб и се радвам, че ми възложиха твоя случай, истинско предизвикателство е, но имаме много работа и кратки срокове. Унай, възстановяването ти ще зависи от часовете, които ще отделиш за терапията. Ако отделяш по два часа на ден, чудесно. Ако са три, още по-добре.
"Нека да са четири, пет, десет" — помислих. Не казах обаче нищо, защото нямаше да ми повярва, а и нямаше значение. Да говоря отново и да си върна живота се бе превърнало в моя първостепенна цел, а логопедката ми не ме познаваше в режим "камикадзе".
"Откъде ще започнем?" — написах.
— Тази седмица трябва да идваш по-често, необходимо е да ти направя поредица от тестове, преди да започна рехабилитацията. От доклада на екипа, който те е оперирал, и от това, което Диана, извинявай, доктор Алдекоа, ми разказа, предписали са ти лекарства. Взимаш ли ги?
Кимнах утвърдително с глава. Може да се бях държал като идиот през последните месеци, като отказвах да отида на логопед, но не бях самоубиец, нито безотговорен тип и още от началото осъзнах, че лекарствата, които са ми предписали, са жизненоважни за по-бързото възстановяване на мозъка ми. Не исках да завися от други и да се превърна в тежест за брат ми Херман и още по-малко за почти стогодишния ми дядо, макар да беше най-жилавият човек, когото познавах, и знаех, че ще се справи не само с това бреме, но и с много други.
— Това е чудесно, Унай. Следваш същото лечение, което се предписва в някои случаи на Алцхаймер и Паркинсон с отлични резултати при черепно-мозъчни травми като твоята. Причината за нараняването, куршумът, е бил изваден още в първите часове, така че като се имат предвид възрастта ти и отличната ти физическа и психическа форма, прогнозата е била доста благоприятна. Прогноза, която сам си се нагърбил да изпълниш — каза ми тя, втренчила в мен очите си, очертани с идеална линия. Не очаквах да ми чете конско още на първото посещение, но всъщност всичко, което казваше, беше вярно. — Виж, разбирам посттравматичния ти стрес, но е трябвало да позволиш да ти се помогне и да отидеш на психолог. Нещо, което също не си сторил. Така че, дон Самодостатъчен, ако обичаш, покажи ми, че си бил прав и че сам ще се справиш.
"Дадено — написах. — А след логопедичните тестове?"
— Ще започнем с упражняване на устната реч — изброяване на дните на седмицата, месеците, числа… Ще правим упражнения по време на консултациите, а вкъщи ще пееш познати мелодии и ще повтаряш словосъчетания. Религиозен ли си?
Поклатих отрицателно глава.
— Жалко, молитвите от типа на "Отче наш" обикновено са от голяма полза.
"Сигурно има и друг начин" — написах.
— Музиката — отвърна Беатрис.
"Това ми върши работа."
— Пей, когато си сам. Под душа, вкъщи, в колата…
"Упражняване на речта — повторих си. — Добре. Мога да го правя. Прекарвам дълго време сам. Няма да млъкна дори под водата."
— Ще работим по произношението на думите. Ще произнасяме думи в хор както шепнешком, така и на висок глас. И ще възстановим активния ти речник — ще ти описвам предмет, а ти ще търсиш съответната картинка и ще я назоваваш. И понеже виждам, че си привързан към мобилния си телефон, ще свалиш две приложения, в които трябва да разпознаваш предмети и да казваш името им на глас. По време на консултациите ще говорим още от първия ден, първо по две произволни срички наведнъж, после по три, по четири… След това ще повтаряш думи със сложна конструкция. Трябва да освободиш речевия механизъм. В случаи на афазия като твоята пациентите много добре съзнават грешките си и телеграфния си стил. Трябва да превъзмогнеш чувството на неудобство. А това ще го постигнеш единствено ако се упражняваш много насаме, а после с близки хора или роднини. Разполагаш ли с някой доброволец?
— С двама — осмелих се да кажа на глас.
Отново от устата ми излезе нещо като кукуригане, но си помислих, че сигурно е свикнала с какви ли не увредени гласове, а това доста ме отпускаше, точно както ми бе казала.
Извади една кутия с картончета с рисунки, които нарече "пиктограми", и ми ги показа.
— Това са карти "Нардил". С тях ще образуваш изречения от две, три, четири думи… Надявам се, че за няколко седмици ще започнеш да се изразяваш на глас. Може би не така гладко както преди, но целта ми е в говора ти да останат възможно най-малко дефекти. От друга страна, трябва също да засилиш дясната страна на тялото си. Спортуваш ли?