За щастие, главата на Асиер бе по-яка от моята, поне тилната кост, където една цицина, която растеше със секунди, сочеше, че някой го бе ударил в тила. По-страшна обаче изглеждаше кръвта, бликаща от дясната му вежда.
Тогава забелязах, че държи нещо в ръка, и това не ми хареса. Взех една кърпа от банята за персонала, за да попия кръвта, като покрих свитата му в юмрук длан, за да не може Естибалис да я види.
"Нека аз пръв говоря с него" — помолих Естибалис с поглед, докато го пренасяхме в задната стаичка, където имаше малък кабинет.
Поставихме го да легне на дивана, където скоро дойде на себе си, отваряйки очи с гримаса на силна болка.
"Как си?" — попитах приятеля си с жест. Почувствах се ужасно, че не мога да говоря. Как да му кажа колко се тревожа за него, колко съм се уплашил, когато за няколко частици от секундата мислех, че е умрял?
— Приличам на Исус Христос — отвърна той недоволно, гледайки окървавената си престилка. — Помогни ми да я сваля, след половин час ще дойдат помощник-фармацевтите и не искам да знаят нищо за случилото се. Разбираш ли? Нищо.
"Какво се случи?" — написах на мобилния.
— Не успях да го видя, но един тип ме удари силно по главата и съм изгубил съзнание. Сигурно е някой ранобуден наркоман, писна ми от тази напаст. Трябва да видя дали не е откраднал нещо — каза той и понечи да стане от дивана.
Не му позволих.
"Не го ли видя?" — написах на мобилния.
"Защо ме лъжеш, приятелю?" — помислих си.
— Казах ти, исках да включа осветлението, постъпих глупаво, че не затворих вратата отвътре, когато отидох до електрическото табло, и тогава някой ме удари отзад.
"Сам си си го изпросил" — отбелязах наум.
"Асиер, преди да те ударят отзад, са те ударили във веждата и ти си се защитавал, защото кокалчетата на пръстите ти са ожулени до кръв. Видял си го, приятел. Знаеш кой е, но криеш от мен. Какво, по дяволите, става тук?" — написах, изгубил търпение.
— Казах ти, сигурно е бил някой наркоман. Не съм видял нищо — заинати се той.
"В този квартал няма наркомани през седмицата. Дойдохме, защото открихме нещо по време на разследването на убийството на Ана Белен Лианьо. Наистина ли ще продължаваш да отричаш?" — написах, раздразнен от цялата тази апология на отрицанието.
— Какво да отричам?
"Че си открил сметка с нея, когато спечели от лотарията."
— Не съм длъжен да ти давам обяснения, Унай. Това е личен въпрос.
"Престава да е личен, когато си разследван за убийство."
— Имаш ли заповед за задържане от съдията?
"Голям глупак си, приятелю" — си рекох.
"Още не, но ако откажеш да сътрудничиш и да дадеш обяснения, инспектор Гауна може да те арестува за възпрепятстване на правосъдието. Напълно е възможно. — Показах му мобилния, леко отвратен, че ме принуждава да напиша всичко това. — Искам да те попитам и нещо друго. След като онзи ден ти съобщих, че Ана Белен е мъртва, ти каза ли нещо на жена си?"
Арасели, жената на Асиер, беше добър човек, но вече бяха имали проблеми в миналото заради патологичната ѝ ревност към някои бивши гаджета на Асиер, а и той не се бе превърнал в светец, след като се ожени. Беше ми любопитно да узная дали приятелят ми е споделил с нея за смъртта на Анабел Ли. Наистина ми беше много любопитно.
— Не замесвай Арасели в това, Кракен — изръмжа той и лицето му се изопна от гняв на няколко сантиметра от моето. — В противен случай с теб ще свършим зле. Дори не споменавай Арасели. И през ум да не ти минава да говориш с нея.
"Не искаш да я видя, може би защото си упражнил домашно насилие и си белязал лицето ѝ с кокалчетата на пръстите?" — помислих си.
В този момент Естибалис, която не беше царица на търпението, се приближи до нас с изражение от типа на "вече ви оставих да си поговорите достатъчно".
— Здравей, Асиер. Виждам, че не искаш да ни улесниш. Ще подадеш ли жалба срещу невидимия наркоман?
— Има ли смисъл? Ще проведете разследване и ще ми го поднесете закопчан и на тепсия, така ли? — отвърна ѝ той, връщайки се към обичайния си хладен и равен тон.
— Не ми се прави на интересен, нищо няма да спечелиш — отвърна тя. — Кажи ми, и ще те попитам направо — защо си изтеглил двеста хиляди евро от общата ви сметка с Ана Белен Лианьо два дни преди смъртта ѝ?
Тази информация не ми беше известна, Милан не ми я беше съобщила и когато я чух, останах смаян. Двеста хиляди евро? За какво точно му трябваха на Асиер двеста хиляди евро?