— Както казах на приятеля си Кракен, не съм длъжен да ви обяснявам, освен ако нямате съдебна заповед — отвърна той.
И когато погледнах непроницаемото лице на Асиер, разбрах, че няма да измъкнем нищо от него.
Нищичко.
— Как прие Ана Белен факта, че си присвоил част от наградата ѝ? Ядосала се е, скарали сте се, нарекла те е крадец, използвач? — притисна го Естибалис, влязла в ролята си. — Затова ли я уби, за да можеш да измъкнеш половината от печалбата ѝ, преди да те зареже, парите, които законно са твои поради факта, че сте открили обща сметка с нея?
— Действате слепешката. Желая ви успех — каза той лаконично.
В този момент пристигна линейката. Едно момче с униформа и с месест нос започна да почиства раната на веждата, която още кървеше.
— Големи гадняри сте, целият квартал ще научи. Много ти благодаря, Кракен, за прословутата ти дискретност. Много ти благодаря — каза той, когато парамедикът се върна при линейката, за да донесе още материал, и ми хвърли толкова враждебен поглед, че ми вгорчи целия ден.
В него имаше разочарование и много старо съперничество, което аз смятах за отдавна забравено.
С Естибалис напуснахме старинната аптека в лошо настроение — от онези, които причиняват язва.
— Каня те на закуска на пазар "Абастос". Гадният ти приятел беше толкова гаден, че ми се прииска да му открадна някое стимулиращо хапче, но се въздържах. Хайде да го отпразнуваме, днес е голям ден — предложи Ести с мрачен тон.
Влязохме в "Чики" и след като поръчахме омлет, Естибалис отиде до барплота и се върна с два вестника, "Ел Корео Виториано" и "Ел Диарио Алавес".
— Забелязваш ли нещо, Унай? — подпита ме тя, прелиствайки "Ел Диарио Алавес".
— Н… не — осмелих се да кажа на глас.
— Приятелчето ни Лучо мълчи като сфинкс. Във вестника му няма нищо за Ана Белен Лианьо. Нито в "Ел Корео Виториано". Но беше на погребението, значи е знаел. Предполагам, че ти си му казал.
"В качеството си на частно лице. На него, на Асиер и на Хота. Беше приятелка от юношеството ни. Имаха право да знаят" — защитих се аз.
— Ти си моят герой, когато става дума за евфемизми — "приятелка от юношеството" — изкоментира тя иронично. — Но като говорим за Лучо, за пръв път в дългия си живот го виждам да се отказва от сензационно заглавие.
"Има следствена тайна. Трябва да я спазва" — заявих.
— Да, но Лучо би могъл да съобщи за смъртта на художничката на комикси Анабел Ли, без да я свързва с намерената бременна туристка при тунела "Сан Адриан". Но не го е направил — отвърна тя.
"Може би от уважение към Анабел Ли" — написах, но дори аз не си вярвах.
— Или не желае да се разчуе — каза тя с уста, пълна с омлет.
Един час по-късно, вече с достатъчно въглехидрати в кръвта, влязохме в кабинета на доктор Гевара в Съдебната палата, в края на булевард "Гастейс".
В петък, деня след съвещанието, бяха извършили аутопсия на Анабел Ли и бяхме получили доклада, но след посещението ни при Ектор дел Кастильо в Кантабрийския археологически музей бяха възникнали някои въпроси, които искахме да изясним с нея.
Съдебната лекарка ни чакаше, седнала зад бюрото си в кабинета. Поздрави ни любезно и ни покани да се настаним.
— Как прекарахте края на седмицата? Възстановихте ли се след уплахата от градушката?
— Трябва да продължим напред. Вие как сте? — отвърна Естибалис, докато сядаше.
— Твърде разстроена от смъртта на Куеста. Били сме заедно на много огледи на местопрестъпления в кариерата ни. Ще бъде трудно, но трябва да продължим, както казваш — въздъхна. — С какво мога да ви помогна?
— Имаме въпроси във връзка със смъртта на Ана Белен Лианьо. Линията на разследване, която следваме до момента, ни кара да смятаме, че има ритуален елемент в убийството ѝ.
— И е ваша задача да потърсите обяснение на това, което са сторили на тази бедна майка — прекъсна я тя спокойно. — Съгласна съм с вас. През цялата си професионална кариера не бях виждала подобно нещо. Да провесиш някого за краката, с вързани ръце, и да го убиеш, като потопиш главата в котел, пълен с вода… Много необичайна смърт.
"А ако са били три смърти, а не една? — написах на мобилния и ѝ го показах.
— Как три? Не разбирам въпроса ти, Аяла.
— Колегата иска да знае дали има вероятност да са убили Ана Белен Лианьо в церемония, наречена Тройна смърт. Състои се в изгаряне, провесване с главата надолу и удавяне на жертвата, докато умре. В този случай липсва елементът огън. Прочетохме внимателно доклада от аутопсията, прегледахме всички снимки на трупа — и тези, направени по време на огледа, и другите, които вие ни изпратихте. Само един въпрос, докторе — каза Естибалис, а после отдели една снимка на врата на Анабел и ѝ я показа. — Тези две убождания във врата биха ли могли да са от електрошоков пистолет "Тейзър"?