"Значи си зачената извънбрачно — написах и ѝ се усмихнах. Винаги съм имал слабост към незаконните деца. Зачеването им е по-искрено от това на децата, родени след сключване на договор. — Дядо ти как е успял да избегне скандала?"
— Било е през седемдесетте. Майка ми изчезнала от сцената и от пресата в продължение на две години. Никой не могъл да пресметне кога е родила, датата на сватбата не била публикувана. Нейният свекър имал много приятели сред директорите на списанията по онова време. Когато се появила отново, всичко, което се знаело, е било, че вече се е омъжила и има малка дъщеря. Аз никога не се появих в списанията. Отчасти заради свекър ѝ, отчасти защото майка ми искаше да ме предпази от публичността и не желаеше такъв живот за мен. А и дядо ми нямаше особено желание да ме показва на приятелите си, смяташе ме не толкова за внучка, колкото за неудобна пречка. Разбрах значението на думата "дядо" от приятелките ми в училище. В началото толкова се изненадах от привързаността им, че ми се стори почти противоестествена. Не я разбирах, мислех, че семейството включва единствено майката и бащата и че дядовците и бабите не принадлежат към него, че са чужди хора.
"Дядо ми здраво ще те нахока, ако повториш това пред него" — написах.
В този момент дисплеят светна и се върнах в реалния свят. Алба бе успяла да ме откъсне за няколко минути от случилото се при изкуственото езеро Ла Барбакана.
Беше съобщение от компанията, която настояваше за вниманието ми.
"Някой знае ли къде е Хота? Имахме среща в десет, за да се разходим до Арментия. Хота, да не си махмурлия от снощи?" — бе написала Нереа.
Хота и Нереа бяха много близки още от първи клас в първоначалното училище, между тях нямаше и следа от сексуално напрежение и приятелството им бе оцеляло безпрепятствено в продължение на три десетилетия — просто бяха двама души, които се ценяха много. Нереа обаче, която държеше павилиона до дома ми, беше истински ходещ високоговорител и трябваше да я спра, преди да е обърнала цяла Витория с краката нагоре.
— Унай, ти ли си излизал снощи с Хота?
"Не, вече ви казах, че този уикенд ще остана във Виляверде. Нереа, ще ти се обадя?
И осъзнах за пореден път, че още не владея четирите срички, съставящи скръбната фраза: "Хота умря." Принудих се да мина на уотсап и се намразих, че го пиша така, бездушно:
"Хота умря"
Секунда по-късно Нереа звънна, предполагам, че от шока бе забравила, че не мога да говоря.
Вдигнах, какво друго можех да направя?
— Кажи ми, че е бил коректорът на уотсап, Унай! Кажи ми, че си се объркал, като си написал това, което си написал, и че си го направил несъзнателно — извика тя отчаяно.
— Нереа, съ… съ… — дори не бях способен да утеша една приятелка. За радост на Нанчо, където и да гореше в ада.
Алба ми се притече на помощ и взе мобилния телефон от ръцете ми.
— Добро утро, Нереа. Аз съм главен инспектор Алба Диас де Салватиера, началник на приятеля ви Унай. С голямо съжаление трябва да потвърдя новината, че Хосе Хавиер Уето е намерен мъртъв. Приемете моите най-искрени съболезнования и тези на отдела ми за загубата ви — произнесе тези фрази с мек и успокоителен глас, като по учебник. Владееше изкуството да съобщава лоши вести тактично. — Вече уведомихме семейството му, предполагам, че скоро ще ви дадат информация относно погребението. Бъдете търпелива, това е тежък момент за тях и понякога хората реагират и действат със закъснение. Заради следствената тайна ви моля да не разгласявате, нито да правите публични предположения относно нито един аспект, свързан със смъртта на приятеля ви. И… още нещо, от по-лично естество.
Нереа отговори нещо, което не чух.
— Подкрепяйте се взаимно. Унай също е много разстроен. Благодаря, че ме изслушахте в този толкова тежък момент.
Алба се сбогува с Нереа с безкрайно търпение и ми върна мобилния телефон.
Благодарих ѝ с поглед, приближих се и обгърнах с длани главата ѝ. Исках я до мен, беше ми дошло до гуша да ни делят разстояния.
Тя наруши магията, нещо я тревожеше и трябваше да го сподели.
— Искам да поговорим за това, което видяхме при езерото Ла Барбакана, Унай.