— Слушам те — отвърнах.
Съблякох си пуловера, който беше леко влажен, и облякох удобна тениска за вкъщи. Приближих се до балкона и опрях чело в стъклото, загледан в белите сгради отсреща.
— Милан откри сестрата на Саул Товар, работи в болница "Валдесиля". На ръководен пост е, явно е недосегаема. Иска ми се да я посетим без предупреждение, както направихме със Саул. Не знам какви са им отношенията. Родителите им са починали, когато двамата са били малки. Сара Товар е с четири години по-възрастна от него и е била негов настойник, докато е навършил пълнолетие, живели са заедно до женитбата му. Тя е неомъжена, без деца. Няма информация да е имала партньори, изглежда, води живот на монахиня. Участва в дузина религиозни асоциации и организации за помощ на страни от Третия свят. Благочестива жена, както се казва.
— Защо… защо Саул?
Естибалис ме разбираше — исках да знам защо продължава да разследва Саул, при положение че заподозрените бяха по-близо, във Витория — Асиер и Голдън Гърл имаха повече мотиви, за да бъдат разследвани.
Двамата трябваше да ни дадат много обяснения и двамата щяха да бъдат много уклончиви. Щяхме да напреднем повече, ако разследвахме тях.
— Защо Саул? Сега идва втората част — Милан намери информация, която сме пропуснали. Страхотна е, имаме истински гений в екипа.
— Ести…
"Говори, Ести, говори" — исках да ѝ кажа, вече губех търпение.
— Не знам дали си спомняш случая с младите самоубийци. Вече има три самоубийства при странни обстоятелства в различни места на кантабрийските планини. През септември намериха двайсет и три годишно момиче от Сантандер, на връх Добра, в Кантабрия.
— Как… как се е самоубила?
— Ето тук е загадката на всички тези самоубийства. Това са тийнейджъри или млади хора, някои от тях стеснителни и с трудности да се приобщят към социалната среда, но без прояви на насилие или употреба на наркотици. Един хубав ден излизат от къщи само с дрехите на гърба си, качват се на някоя близка до дома им планина, събличат се, прекарват нощта там и на сутринта ги намират умрели от хипотермия. Създават впечатление, че доброволно се оставят да умрат от студ. Това е твърде необичаен акт на агресия спрямо самия себе си. Сякаш предпочитат да страдат от студ в продължение на часове, вместо да сложат край на живота си с нож, с хапчета или скок в пропастта. От гледна точка на виктимологията това са хора, които изпитват страх от кръвта, спокойни, почти страхливи — въпреки смелостта, която се изисква, за да прекараш толкова часове посред нощ на открито в планината.
— Кое е момичето?
Това със самоубийството ми беше ясно, но още не ми бе ясна връзката на жертвата със Саул.
— Жертвата е Химена Товар, Унай. Момичето е дъщеря на Саул Товар. Ребека Товар не е единствената дъщеря, която твоят професор е изгубил.
"Какво?" — помислих си, но не бях в състояние да изразя на глас изумлението си.
Саул е имал и друга дъщеря? Познавах само Ребека. Саул не ни бе споменал за смъртта на другата си дъщеря, когато го посетихме в университета.
Един баща да изгуби две дъщери при толкова страшни обстоятелства…
Наистина не знаех.
Не знаех дали да му съчувствам за болката, или да започна да подозирам, че около Саул се случват твърде много драми, които правеха на пух и прах всички статистики за личните трагедии, които се падат средно на човек през живота му.
Във всеки случай се налагаше да посетим отново кантабрийската земя.
30
Кръстът на Горбеа
10 декември 2016 г., събота
Една млада жена потегли призори към кръста на Горбеа. Тъмнината не ѝ пречеше, познаваше добре пътя. Нямаше да се бави, само щеше да посети брат си. Винаги носеше със себе си, скрито под дрехите до гърдите си, сребърното егускилоре, но тази събота трябваше да говори с него. Нямаше пред кого да излее душата си. Алба не ставаше за това. Не и за този разговор. Тревожеше се много, откакто тя получи онези конвулсии, и за пръв път леко ревнуваше. А толкова добре се бе справяла досега с чувството на ревност. Гордееше се с това. Успя да се контролира, когато Унай беше с Паула, а Алба бе по-подходяща за Кракен от Паула. По-зряла, по-женствена, по-уравновесена. Щеше да го предпазва от него самия и от маниите му.
"Защо трябва да чакаш дете точно сега, наивнице? Още ли не си разбрала какъв е смисълът на ритуала? Не съзнаваш ли, че умират точно тези, които не са подготвени да бъдат родители?" — укори я тя.
Също като циничната Анабел — как щеше да отгледа дете една майка, студена като нея? А Хота… Ести знаеше на какво е способен един алкохолик, който има деца. Да не говорим за Ребека, брат ѝ бе разказал това, което Лучо му бе намекнал…