— Какво търсим?
— Някоя нередност, която прави впечатление, както и виж дали някъде ще изскочат имената на доктор Сара Товар и на някой си доктор Осорио, психиатър в болница "Маркиз Де Валдесиля".
— Дадено. Веднага се захващам — отвърна Пеня.
— Какво искахте да ни кажете?
— В интернет става напечено, шефке — каза Милан. — Издателят на "Малатрама" е постнал официално съобщение в сайта на издателството, потвърждавайки смъртта на Анабел Ли.
— И защо е направил това точно сега, по дяволите?
— Последователите на Анабел Ли от седмици се чудят защо не актуализира съдържанието в профилите си в социалните мрежи и когато тази сутрин в туитър се заговори за бременна жена от Алава, намерена мъртва на 17 октомври, мнозина започнаха да питат издателя дали това не е Анабел Ли. Той го потвърди в един туит, мисля, че по скоро от несъобразителност, отколкото от нещо друго. От този момент заваляха възпоминания, съболезнования и… — Милан се поколеба дали да продължи.
— Какво има, Милан? — подканих го нетърпеливо.
— Инспектор Ляла, не знам как да ви го кажа.
— Лесно е, просто го кажи.
— Анабел Ли е имала много фенове, които… биха убили заради нея. Буквално — или поне така заявяват. Не приемат, че музата им е умряла, а убиецът е на свобода и…
— Милан, ако не кажеш какво става веднага, ще дойда във Витория и ще го изтръгна насила от теб — прекъсна я Естибалис.
— Сложили са цена за главата на Кракен.
33
"Сан Хуан де Гастелугаче"
11 юли 1992 г., събота
В събота, по средата на престоя им в лагера, отидоха до "Сан Хуан де Гастелугаче", митичния параклис на бискайския бряг, вклинен в малко островче сред идиличен пейзаж. През този уикенд към тях се бяха присъединили няколко студенти от предишни години и Саул реши да отпразнуват събитието, като направят медовина. Бе се опитал да ги научи да приготвят келтски рецепти, които основно се състояха от каши и печено месо, но без особен успех.
Медовината, напитката на 2 500 години, с която са се напивали келтите, бе посрещната по-радушно. Напълниха с вода и светъл мед един меден котел, който Саул бе изнамерил отнякъде, добавиха канела, карамфил, черен пипер, джинджифил и сухи листа от черен бъз, които после щяха да отстранят, и Ребека започна да бърка търпеливо, съсредоточена, мълчалива и чужда на всичко около нея.
Медовината се нуждаеше поне от три месеца, за да ферментира. Саул бе предвидил това и извади неотворените бутилки от предишната година. Продукцията от тази година щеше да остане за стипендиантите през следващата. Унай и Асиер, най-мускулестите, се погрижиха да ги пренесат.
Асиер коренно бе променил държането си към Саул. Сега го следваше навсякъде, сядаше до него вечер, когато Саул разказваше истории около огъня, който палеха, когато нощта беше хладна.
Започна да го боготвори, не се наложи да подновят онзи разговор и Асиер да признае гласно за баща си. Казаха си го с погледи. Саул му вдъхна сили и му обеща дискретност, без дори да си отвори устата. Станаха неразделни — също и с Лучо, триада от мъже алфа, по-активни от Хота и Унай, които бяха спокойната част на компанията.
Беше вече тъмно, когато отпразнуваха пред входа на параклиса успешното протичане на престоя им в лагера. Бяха леко възбудени от медовината. Удариха камбаната три пъти, както повеляваше традицията, после седнаха и се отпуснаха, загледани в бурното море, което ги заобикаляше. Всички, освен Саул, който трябваше да шофира на връщане в Кантабрия и когото го чакаха два часа път с микробуса.
Беше отговорен човек, готов по-скоро да умре, отколкото да подложи на опасност живота на тези млади хора, затова не опита медовината, макар че обожаваше тази напитка.
Хота се изправи и започна да търси Анабел, като залиташе леко.
От доста време не я виждаше.
— Надявам се да не е толкова откачена, че да е отишла да се разхожда по тъмно. При тези стръмни скали… — прошепна на Унай.
Унай също беше леко разтревожен. Решиха да отидат да я потърсят. Хота отвори раницата на черепи на Анабел, извади миньорската лампа и си я сложи на главата. Напипа във вътрешността на раницата опаковките на няколко презерватива. И въодушевен от находката, тръгна да я търси с приятеля си.
Заслизаха по безбройните стъпала, като се опитваха да ги преброят, и се смееха, щастливи, че са заедно и са приятели. Дребният Хота вървеше отпред, осветявайки мрака с кръга от светлина, която потрепваше при несигурните му от алкохола крачки. Унай го следваше предпазливо, като се оглеждаше за изчезналото момиче.