Признавам, че се почувствах неловко.
До този момент Ести не бе изразявала така ясно мнението си за вероятната вина на Асиер. Не бе казала нещо, което аз да не знам или да не съм мислил, но да го чуя обобщено и при това толкова логично…
Асиер, приятел от компанията ми, да убие Ребека, Ана Белен и Хота…
Имаше мотиви, беше студен човек, притежаваше известни познания за света на келтите… Беше ли достатъчно, за да извърши тази серия от убийства?
— Каква стратегия ще следвате? — попита Алба.
— Ще проучим обкръжението му, ще проверим алибитата му за 17 ноември и 4 декември, може да проведем разпит и да го притиснем, за да ни каже…
— Оставете на мен — прекъснах я. — Нищо не губим.
Всички се обърнаха към мен с изражение на "горкичкият", а аз мразя този поглед.
— Оставете на мен — повторих. — Аз ще говоря с него. След това е изцяло ваш.
— Добре — съгласи се Естибалис. — Говори с него тази седмица. Ако не постигнеш някакъв напредък, ако не измъкнеш от него информация, може да го призовем да даде показания като заподозрян. Да видим докъде ще стигнеш, Унай.
Кимнах в знак на съгласие. Асиер беше като стена от лед, но може би Арасели, жена му, с която винаги се бях разбирал добре, можеше да ми даде някаква следа.
— Ще кажа на глас това, което може би не искаме да чуем, но смятам, че най-важното в този случай е да установим дали трите жертви са чакали дете — заяви Естибалис. — Това е най-важното, защото ако Ребека, Ана Белен и Хосе Хавиер са щели да стават родители… всички, които са били в кантабрийското селище през 1992-ра и сега чакат дете, са на прицел. Това е хипотезата ми.
— Толкова ясно ли ви се струва? — отвърна ѝ Алба.
— Ще го кажа направо, госпожо главен инспектор — ако профилът на жертвата е човек, който чака дете и е бил в онзи лагер през 1992-ра, инспектор Аяла го грози смъртна опасност. И не говоря за заплахите, които получава в мрежата и които може да са от неколцина маниаци без реално намерение да го убият. Говоря за убиеца, който вече е започнал делото си и който се движи в обкръжението на инспектор Аяла. Мисля, че не съм казала нищо, което целият екип да не знае, преди да дойде на това съвещание — заяви Естибалис.
Кратката ѝ и изразителна реч се стовари като камък върху масата за пинг-понг.
Беше ужасно неудобно личният ми живот и този на Алба да бъде обсъждан пред другите трима колеги, но желанието на Естибалис да ме предпази беше толкова силно, че за пореден път ме трогна.
Милан почти спря да диша, а Пеня почервеня до ушите. Алба посрещна удара с присъщата си елегантност.
— Тогава дайте най-доброто от себе си, за да установим най-после мотива на тези убийства, защото дъщеря ми заслужава да познава баща си.
Всички извиха глави към мен, но вече не ми пукаше.
За пръв път Алба говореше за мен като за безспорен баща на дъщеря ѝ.
Двамата знаехме, че го правим, за да я предпазим, че единствено общите ни усилия могат да я спасят, за да не носи през целия си живот етикета на дъщеря на сериен убиец.
Прерадох ѝ с поглед решимостта си: "Това е заради нея. Това е официалната ни версия. Заради нея."
— Асиер и Лучо също може да са в опасност, ако чакат дете — намеси се Пеня, както винаги прагматичен. — Би трябвало да проучим тази вероятност, не мислите ли?
— Разбира се — каза Милан и записа две имена на едно розово листче.
— Да обсъдим и други заподозрени — предложих, за да се измъкнем от неловкото положение.
— Голдън Гърл. Сътрудничела е неофициално на инспектор Аяла в предишни случаи — изрецитира Естибалис. — Инспекторът получи предупреждение от МатуСалем, друг познат експерт по информационна безопасност с криминално минало, че Голдън е започнала да проучва в Дълбоката мрежа неща, свързани с настоящето ни разследване, "Ритуалите на водата" — пистолети "Тейзър" и форуми на млади самоубийци. Това, което прави впечатление в случая е, че е разследвала темата за младите самоубийци, преди Милан да открие, че Саул Товар, директорът на лагера през 1992-ра, е изгубил осиновената си дъщеря Химена Товар миналия септември при много сходни обстоятелства — качила се на Добра, планина с важни археологически останки, с други думи, има връзка с всички местопрестъпления, с които се занимаваме в момента, и се е оставила да умре от хипотермия.
— Момент — прекъснах я, — Голдън се рови в неща, които не са нейна работа, но откога е заподозряна за убийство?
— Ти не я ли подозираш, Унай? — попита Естибалис. — Не ти ли е минало през ума?