— А това за парите? Трябва да ми го обясниш, Асиер.
— Вбесих се, когато спечели от лотарията… по това време вече смятах да я зарежа. Беше бременна, мисля, че това я промени, търсеше стабилност за детето си, а Хота не ѝ вършеше работа. Настояваше да напусна Арасели и да замина с нея, казваше, че детето може би е мое, въпреки че се бяхме пазили. Твърдеше, че е възможно да се е случило, навярно във въображението ѝ. Знаеш каква беше, повтаряше си една лъжа, докато повярва в нея, и смяташе, че като я повтаря пред останалите, всички ще я приемем. Исках да я зарежа, беше ми писнало от тази история, от нея, от Хота. Мисля, че не беше напълно сигурен за нас двамата, но подозираше нещо, беше много напрегнат и рязък с мен. Не беше в негов стил, но беше страхлив, мисля, че нямаше смелост да ме попита.
— Значи си смятал да я зарежеш и тя спечели от лотарията… — върнах го аз към темата.
— Спомняш ли си за предизвикателството, което ми отправи преди двайсет и четири години в лагера?
— Какво предизвикателство?
— Облога, на който се хванахме, когато тя ми каза: "В деня, когато умра, ще бъда по-богата от теб!"
— Не ме разсмивай, Асиер. Спомняш си за онази детинщина?
— Онази детинщина ме накара да се замисля и ме направи това, което съм днес. Затова станах фармацевт, а не защото ми харесва да приготвям целителни смески. Даде ми цел, показа ми ясно, че не искам да съм като баща си, не исках да търпя лишения, мечтаех да спечеля много пари. Уверявам те, че си припомнях тази фраза всеки ден от 4 юли 1992 г., когато тази досадница я произнесе.
"Тази досадница" — отбелязах си мислено.
— И както виждаш, не спечели облога. В деня, когато умря, не беше по-богата от мен. Бяхме еднакво богати, двамата имахме по милион и половина в банката.
— Значи тя спечели от лотарията и ти остана с нея.
— Казах ѝ, че ще напусна Арасели, че ще замина с нея, че ще бъдем семейство, но поисках да ми докаже, че тя също ще се ангажира.
— Сметката в банката с двама титуляри.
— Да, стана по-лесно, отколкото очаквах. Парите не я интересуваха, материалните ѝ нужди бяха минимални, а това, което печелеше от комиксите, ѝ беше предостатъчно. Не беше материалистка, живееше в духовния си свят всяка минута, нямаше време да обикаля магазините и да купува, беше твърде светско за нея. Нямаше нищо против да сподели тези три милиона с мен.
Погледнах разочаровано пред себе си.
После погледнах ръчния си часовник.
Дядо чакаше мен и Херман във Виляверде, за да вечеряме заедно. Алба и майка ѝ вечеряха в Лагуардия и бяха поканили Естибалис, която нямаше семейство и при други обстоятелства щеше да вечеря сама или с нас. Беше вече седем и половина вечерта, трябваше да приключвам, но колкото повече въпроси задавах, толкова повече исках Асиер да продължи да говори. Познавах го добре, рядко се случваше да се разприказва, нямаше да имам много други шансове като този.
— Тя не се ли ядоса, когато ти изтегли двестата хиляди евро толкова бързо? — притиснах го.
— Няма да повярваш, но дори не говорихме за това, нито стана въпрос. Може би не е проверявала салдото на сметката всеки ден, или пък може би е защото изтеглих тези пари в понеделник, а в четвъртък тя вече е била мъртва.
— Но не си ли даваш сметка колко виновен може да изглеждаш пред някой съдия?
— А ти не си ли даваш сметка, че ти казвам истината, въпреки че това може да ми навреди и че точно затова е шибаната истина, Унай? — отвърна той ядосано.
— Какво ще правиш с парите?
Замисли се, въпреки че хладнокръвен ум като неговия със сигурност вече бе начертал всички планове.
— Веднага щом приключиш разследването и хванеш виновника, ще се разделя с Арасели. И ще изтегля милионите. За щастие, преди да се оженим, се разбрахме за разделност на имуществото, така че няма да може да ми вземе нищо. С тези пари смятам да платя дълговете си; ще си дам време да преосмисля живота си.
— Не знаех, че имаш нужда от това, изглеждаш толкова…
"Самодоволен" — довърших за себе си.
— Не знам дали искам да съм фармацевт, просто беше начин да печеля пари, но става все по-трудно. Не смятам да профукам личното си състояние, за да слагам кръпки на потъващ кораб. Може би ще затворя двете аптеки и ще инвестирам парите, или пък ще управлявам имуществото си до пенсионирането ми. Не знам. Всичко, което исках в този живот, беше да забогатея и да не свърша като баща си, и Анабел ми го даде. Интересно, не мислиш ли?
Беше достатъчно, предостатъчно за ушите ми. Приключих разпита с леко разбъркан стомах, не знам дали заради анасона във виното, или заради това, което Асиер току-що ми бе казал.