— Няма да се оженя за теб, Керъл. Нашата история е отдавна приключена.
— Не!
Керъл не му повярва. Лудият й поглед се взря в него.
— Не! — извика пак. — Направих го само за теб!
Погледът на жената се впиваше поред във всички, които я гледаха мълчаливо. С прегракнал от лудост глас тя извика, обърна се и се спусна да бяга в полето. Роулинс пришпори коня си и я подгони. По лицето му се стичаха сълзи. Сокола тъжно отмести поглед от момичето със златните коси, което тичаше към слънцето. Погледна Чад.
— Джони твой син ли е? — гласът на Чад бе пресипнал.
— Керъл е болна, Чад. Не вярвай на онова, което говори. Може тя да вярва, че е така, но аз не съм убеден — отвърна Сокола с уморен глас.
— Ами ако е вярно? — прошепна Чад.
— Ами ако не е вярно? — възрази Сокола. — Не се заразявай и ти от нейната лудост!
Усети допира на Лана по ръката си и се обърна. Лицето беше бледо. В очите й грееше облекчение. Тя сякаш искаше да му каже нещо, само на него. Усещането, че светът, който го заобикаля, е ужасен, изчезна и той се усмихна. Тази жена щеше да стане майка на неговите синове и дъщери.
— Да вземем конете и да се махнем оттук — предложи й — нежно.
Лана докосна с пръст раните на лицето му и кимна в знак на съгласие. Тя се обърна и Сокола я прегърна през талията. Лана също го прегърна през кръста. Чувстваха се свързани. Тръгнаха заедно към пещерата.
— Бедната Керъл! — промърмори Лана.
— Да.
Сокола усети, че още държи документа, който Керъл му бе дала. Сгъна го и го пъхна в джобчето на ризата си.
— Мислиш ли, че е законен? — попита Лана без особен интерес.
— Не зная. Но се съмнявам, тъй като си била упоена, когато си подписвала.
— Няма значение дали е, или не е — каза Лана и го погледна нежно, с блеснали очи. — Никога не съм искала пари. Сега имам онова, което съм желала.
С лека усмивка на удовлетворение тя отново погледна напред и положи ръка на рамото му.
Сякаш топъл пламък изпълни гърдите му. Сокола погледна нагоре към небето, бистро и синьо, чак до хоризонта. Стегна по-силно ръка около талията й, за да я има по-близо до себе си.