С крайчеца на окото си забеляза някакво движение. Сокола се обърна, за да вижда по-добре, и забеляза, че някой приближава на кон. Разпозна веднага нежните извивки на фигурата и изчака Керъл да го настигне. Дългите й златисти коси вече не бяха на букли, а падаха свободно по раменете, малко над кръста.
На осемнадесет години тя бе истинска жена, веща в изкуството да накара кръвта на един мъж да закипи, както в момента кипеше кръвта на Сокола. Насочи коня си към него и спря само на няколко сантиметра, като го остави да се поклаща и да спре така, че да открие профила и очертае силуета си. Нейната усмивка, пресекливият дъх криеха естествената сладост на меда. Сокола полудяваше за дивата сладост на устните й, но сдържа желанието си. И този миг щеше да настъпи, знаеше, а сега погледът му галеше естествената линия на гърдите, открояващи се под тънката материя на блузата.
— Най-после те открих! — извика момичето.
— Защо? Да не съм се загубил? — леко я закачи той.
Тя сбърчи нос в знак на предизвикателство и неодобрение на шегата му:
— Мама иска да ти напомня, че тази вечер ще ходим на вечеря в господарската къща. Трябва да се върнеш навреме, за да вземеш душ и да се преоблечеш. Не й се ще да забравиш и да закъснееш.
— Не съм забравил. — Отправи се към коня, пое юздите и погали кадифената муцуна, за да го успокои.
— Понякога имаш навика да губиш представа за времето, когато се разхождаш сам. Не мога да разбера какво те задържа тук — промърмори Керъл.
Сокола се извърна за миг, забравил за красотата на момичето. Разсейваше го натрапчивата хубост на гледката.
— Индианецът навахос вярва, че е направен от всичко, от всички елементи, необходими за живота. Направен е от Вода, защото жизнените му сокове са в потта, в кръвта, в слюнката на устата, в сълзите, които навлажняват очите му, и в течностите, които отделя организмът. Той е направен от Въздуха, който изпълва белите дробове и се предава на цялото тяло посредством кръвта. Направен е от Слънцето, защото като слънце тялото му излъчва топлина. Направен е от Земя, защото прахта му дава издръжливост, и към нея той ще се завърне след смъртта. Прах от прахта, пепел от пепелта… — Погледът му се зарея сред прегорелите от слънцето равнини и хълмове: — Огледай се наоколо, Керъл, и ще видиш това „всичко“, от което съм направен. След две седмици ще трябва отново да се върна на изток, но този път ще е последен. Когато се завърна тук идната пролет, ще е завинаги.
— А твоето дипломиране?
При нейния въпрос Сокола се извърна отново и я загледа. Кръвта му закипя от желание.
— Нали не мислиш да го хвърлиш на вятъра?
— Онова, което се научава, никога не е хвърлено на вятъра — поправи я той.
— Знаеш ли, че Джон Бъкенън ще ти намери работа? Чад пое управлението на всичките му земи. Ти…
Сокола й помогна да слезе от коня, като остави ръцете си свободно да галят гърба й. Внезапна искра проблесна в погледа й:
— Мислиш ли, че Джон ще ти остави имението?
— А защо трябва да го стори?
Това бе една далечна възможност, мислеше си Сокола, още повече като се имат предвид плановете, които баща му чертаеше за него.
— Баща ти се справя с него много добре.
— Но татко би могъл да работи и за теб — разсъждаваше Керъл.
Сокола се вгледа за миг внимателно в нея, разпознавайки амбицията в блесналия поглед.
— Винаги си мечтала да станеш господарка на големия дом, нали така? — отбеляза той без сянка на укор в гласа. — Винаги си се опитвала да подражаваш на Кетрин. Дори си възприела някои от нейните маниери.
С глава, леко наклонена на една страна, тя го гледаше дръзко, но се опитваше и да се защити:
— Е, и какво от това? — предизвика го тя. — Добре си спомням как като момче се държеше, сякаш тя е богиня. Нощем често се измъкваше от къщи и стоеше скрит и храстите, за да я гледаш през остъклената врата на верандата как свири на пиано.
— А, ти значи си ме следила? Или може би си обикаляла наоколо, за да изпросиш някой поглед от Чад? — той я укоряваше, но всъщност му беше безразлично, че тя знае за натрапчивия интерес, който изпитваше към първата жена на баща си.
Момичето се отдръпна срамежливо:
— Ревнуваш ли?
— Никога на съм те ревнувал от Чад. — Сокола нямаше никакви възражения по въпроса за предбрачните връзки както на мъжете, така и на жените. Едва след сватбата се изискваше абсолютна вярност. Ръцете му се сключиха, за да я накарат да се върне в предишното положение, в което почти го докосваше, но тя се съпротивляваше и отблъсна гърдите му с ръце. После леко отдръпна пръсти от пропитата му с пот риза.