Той се изтегна до нейното малко телце и се подпря на лакът:
— Да. — Ръката му погали гладката кожа на корема и тръгна нагоре към меката извивка на гърдите. — Вече си представям гърдите ти наедрели и натежали от мляко и едно бебенце, което суче зърното.
Палецът му достигна тъмното й зърно и започна да го гали с кръгово движение, докато то се превърна в твърдо остро връхче. Когато тя започна да стене в неудържима страст, Сокола се усмихна и вдигна ръка, за да я прокара през косите й, разпрострени над главата й като златна корона.
— Косите ти са светли и лъчисти като светлината на слънцето. — В този миг й правеше комплименти, каквито се бе отказвал да й прави на празника, за да се мери с Чад. — Те са меки като свилата на царевичните мамули. Очите ти имат цвета на камъка-Тя.
Надвеси се над нея, за да могат устните му да погалят копринената кожа на бузата й. Докато дланите, й галеха голото му тяло, ръката й докосна космите на мишницата му, овлажнени от пот — лек и гъделичкащ допир.
— Какво представлява един камък-Тя? — прошепна Керъл, за миг разсеяна от любопитството, породено от този комплимент.
— Индианецът навахос, вярва, че всяко нещо има по две начала — мъжко и женско. — Целуна шията й от едната страна, като предизвика нов стон, и ръката му се плъзна надолу, спирайки се на ципа на джинсите. — Колорадо е мъжка река заради буйните й и клокочещи води, а кротката Рио Гранде, с нейните спокойни води, е женска река. Едно високо и яко растение е мъжко, докато едно по-малко по-слабо от същия вид — женско. Има два преобладаващи цвята в тюркоаза. Тези с яркосин цвят са камъните Той, а тези с леки зеленикави нюанси, като твоите очи, са камъни-Тя.
Много ловко ръцете му бяха разкопчали джинсите и свалили ципа. Нейните ръце също помагаха, за да свалят тежката материя от ханша. Когато свърши тази работа, Сокола се изправи, за да смъкне на свой ред избелелите си джинси.
— Господи, колко примитивен изглеждаш с набедрената препаска — въздъхна възбудена тя. — Защо я носиш?
— По-удобна е — отвърна меко той, разхлабвайки дрехата в индиански стил, която покриваше гениталиите му.
— Като те гледам така, се чувствам като бяла затворница — опита се да се усмихне, сякаш не беше нещо сериозно. — Индианците навахос крали ли са някога бели жени? — попита тя, тласкана от любопитство.
Сокола бе свикнал с подобни въпроси. Всеки път, когато някоя жена разбереше, че е метис, му задаваше такъв въпрос преди, по време или след като са се любили.
Отговори утвърдително:
— Всякакви жени — бели, мексиканки, апахи… Расата или племето нямат значение. Тъй като браковете, между членовете на един и същи род са забранени, често мъжете навахос били принудени да вършат набези, за да си осигурят съпруги.
Излегна се до нейния хълбок спокойно, без да бърза, а движението му бе плавно и протяжно.
— А ако тя окажела съпротива?
Сокола четеше израза изписан на лицето й — опасността засилваше възбудата и на устните й се очерта малка ленива гънка. Той се плъзна към нея, за да я държи неподвижна към земята, и отпусна върху й част от тежестта си.
— Ти си като другите, нали? — отбеляза той. — Възбужда те мисълта да бъдеш заловена от „благородния дивак“.
В думите му нямаше и следа от упрек. Той просто се развличаше. Ръцете му приковаха към земята над главата й нейните ръце. Тя тръпнеше под него с блеснали очи.
— Така нещата изглеждат по-пикантни, нали? Стимулират сексуалната фантазия!
Керъл обичаше да се изказва с недомлъвки, а Сокола не искаше да слуша лъжи. Полуотворените и влажни устни му казваха всичко, което искаше да знае, и той се приближи, за да пие от тях, докато с коляно разтваряше краката й. Тялото на Керъл се изви като дъга, а от устата й се носеха гърлени звуци и стонове, приглушени от неговата уста. Ръцете му я наместиха така, че да позволи да проникне по-дълбоко сред седлото на нейните хълбоци. Сокола разсеяно си отбеляза контраста между бялата и копринена кожа на момичето и собствената си лъскава кожа, но веднага вниманието му бе отвлечено от ритмичното нетърпение на хълбоците й, които копнееха за диви тласъци. Съзнателно Сокола забави нейното удоволствие, докато почувства, че ноктите й се впиват в мускулите на гърба му. Когато я чу да вика, желанието му избухна като страшен взрив, изгаряйки вътрешностите му. Поредица от остри тръпки разтърси тялото му, оставяйки го за миг изтощен. Отпусна се над нея. Сетне, събирайки сили, легна отстрани й, за да успокои пулса си и позволи на дробовете си да поемат нормално въздух. Керъл се извърна и легна на хълбок, за да се увие около него, и прокара буза по гърдите му в знак на мълчаливо притежание. — Кажи ми, че ме обичаш, Соколе — заповяда му тя с приглушен и тръпнещ глас.