Устните й бяха още подпухнали от неговите целувки, а плътта й — топла. Слънчевите лъчи продължаваха да я изгарят. Удоволствието беше взаимно: Въпреки това въпросът й запали лукава искрица в очите на Сокола.
— Какво е любовта? — подразни я той. — Индианецът навахос не вярва в „романтичната“ любов на белите хора. — От всичко, което Сокола бе наблюдавал, тази дума бе така свободно и широко използвана, че можеше да се пригоди към стотици неща. Сексуалното желание се наричаше любов. Ако някой на някого се харесваше, това също се наричаше любов. Много пъти беше питал за определението на тази дума. И всеки път му описваха някакво тайнствено чувство, зад което се криеше любовта.
Винаги, когато изразяваше неверието си, му отговаряха, че нещо в него ще трепне и ще му подскаже, че е намерил обекта на истинската любов. Сокола смяташе за по-разумно да търси другарка с очите си, отколкото да се надява на тайнствен сигнал.
Романтичната любов изглеждаше винаги илюзорна, недостижима и неопределима. Сокола бе стигнал до заключението, че не съществува. Начинът, по който се държаха индианците навахос, бе къде-къде по-пълен със смисъл, реши той, след като ги сравни.
— Тогава как постъпва индианецът навахос, за да си избере жена? — попита Керъл, без да е разбрала дали той говори сериозно, или не.
— Ами като прецени дали тя има качествата, които той търси. Естествено една жена трябва да може да готви и да гледа дома. Един мъж трябва да изпитва удоволствие от връзката си с нея. Тя трябва да е здрава и силна, способна да ражда деца и да работи наравно с него.
Това бяха качества, който виждаше в Керъл. А освен това имаше и преимуществото, че тя знаеше кой и какъв е. Всъщност бяха се познавали цял живот, което бе солидна основа за бъдещето. Но сега не беше моментът, в който тя трябваше да стане негова жена. На следващата година, след като се дипломира, щеше да се ожени за нея.
— Но това е шовинистично! — заяви гневно тя. — Да готвя да чистя, да раждам. Това не е моята представа за семеен живот! Искам много повече!
Когато я погледна в очите, той разбра, че Керъл се вижда като Кетрин Фокнър, фина и изискана, първата дама на обществото във Феникс. Това го разтревожи, но само за момент.
— Шовинистично? Обществото на индианците навахос е много матриархално. Мъжът не притежава нищо друго освен дрехите и седлото си. Всичко останало — земя, къща, добитък, принадлежи на жена му. Той работи само за нея — обясни Сокола с ленива усмивка.
— Така е по-добре — каза тя и се сви на кълбо до него, но Сокола забеляза, че сенките се издължават, и стана, за да събере дрехите си.
— Знаех, че ще ти хареса.
Изгледа я през рамо. Беше алчна и разглезена и винаги се опитваше нещата да стават както тя искаше, но това ни най-малко не го притесняваше. Знаеше как да я подхване. Керъл още лежеше на земята, протягайки се като бяла сита котка.
— Добре ще е, ако се облечеш — подсказа й той.
— След малко — и му отвърна с подканящ поглед.
ГЛАВА ШЕСТА
— Искам да си взема ризата — каза Сокола.
Закопча панталоните си и се наведе, за да си вземе дрехата, която беше под нея. Керъл обаче нарочно се прилепи по-плътно към земята, като го предизвикваше да я хване. Дръзка искра проблесна в погледа й. Сокола се видя принуден да подгъне коляно и да се сборичка на игра с нея.
Точно в мига, в който коляното му докосна земята, той усети вибрации… предизвикани от конски копита. Миг след това бе на крак, а и очите му внимателно оглеждаха пространството. Последствията от страстта бяха притъпили усещанията и отслабили вниманието му, иначе щеше да забележи много по-рано конниците, които се приближаваха.
— Обличай се! — това беше заповед. — Някой пристига.
— О, Боже мой! — извика Керъл, обзета от паника, и скочи на крака, нахлузвайки набързо панталоните си.
Преди още четиримата конници да стигнат достатъчно близко, за да се виждат лицата им, Сокола ги бе разпознал. Двамата, които яздеха отзад, бяха Бил Шорт и Лутер Уилкокс, помощници в имението. Мъжът, който седеше сковано на седлото, бе Чад Фокнър. Яздеше редом с Том Роулинс
— О, не! И татко! — въздъхна Керъл.
Сокола се обърна и я видя, че се опитва да се справи с едно от копчетата на джинсите. Светкавично прецени, че няма начин да заблуди Роулинс. Това, което би могъл да види отчасти, се ограничаваше поради разстоянието, но бе достатъчно, за да прецени какво е станало непосредствено преди пристигането. Наведе се и вдигна ризата си. Нахлузи ръкавите, но не се опита да я закопчее или запаше. Ръцете на Керъл нервно трепереха, неспособни да закопчаят сутиена. Сокола се отдалечи от нея, за да застане между момичето и четиримата конници, предвождани от баща й.