Той последва Лана в кухнята и забеляза купчината рула с мостри за облицовка и тапицерия.
— Какво е това? Да не би да сте решила да сменяте тапетите на къщата?
— Да. Искам нова облицовка на банята. Това ще бъде добър подарък за рождения ми ден.
Тя остави салатиерата и взе една от мострите, за да му покаже какво е избрала.
— Какво ще кажете за тази?
— Приятна е. — Но дори не се обърна да я погледне. — Кога е рожденият ви ден? Никога не сте ми казвали.
— Петък, идущата седмица, но се опитвам да го забравя. Ще навърша двадесет и шест години и мисля, че е време да престана да ги броя.
— Когато стигнете моята възраст, тогава ще престанете да ги броите — сухо вметна Джон.
— Да… е, току-що реших, че няма да имам съпруг, който да се грижи за мен, когато стана, на вашата възраст, затова ще е по-добре отсега да заделям пари, за да се грижа за себе си.
— Не е лоша идея — подкачи я той. — Една стара мома винаги трябва да има малко скътани парици във вълнения си чорап!
— Благодаря!
Тя го стрелна с поглед и размаха лъжицата. Гневът й бе много смешен.
— Какво ще правите, за да отпразнувате рождения си ден?
— Имам много възможности. Какво ще кажете да дойдете на вечеря у дома? — попита Лана.
— Имам по-добра идея. Ще ви изведа навън да хапнем бифтек.
— Уредихте си срещата — съгласи се Лана, кимвайки решително с глава.
ГЛАВА ДЕВЕТА
— Бяла покривка, свещи, шампанско… не очаквах всичко това, Джон!
Танцуващите пламъчета на свещите хвърляха огнени отблясъци по гъстите тъмни коси на Лана. Позлатените гребенчета, с които я бе прихванала от двете страни на лицето, проблясваха. Тя взе чашата с пенливо вино и я вдигна за здравето на събеседника си.
— Благодаря!
— Това е специална вечер — припомни й той с топъл, малко глух глас. — Трябва да празнуваме рожден ден.
Лана отпи от шампанското, потискайки смеха от гъдела, който пръскащите се мехурчета предизвикваха под носа й.
— Ще бъде ужасно, ако кихна, нали?
— Ще бъде проява на лош вкус — той цъкна с език в знак на дълбоко несъгласие.
— Сигурна съм, че метр д’отела би изразил неодобрението си по своя надменен начин — прошепна Лана, хвърляйки поглед на дребното човече, което придружаваше една двойка до масата.
— Няма да посмее. Ще го уволня за това, че ви е развалил рождения ден — заплаши Джон.
Лана постави чашата на масата и прекара пръст по крехката й дръжка. Светлата пенлива течност в чашата бе малко по-светла от кехлибарената рокля, която носеше. Материята й приличаше, на бита сметана и подчертаваше меките гънки на нейната фигура.
— Чувствам се като това шампанско — отбеляза Лана. — Шумяща и опияняващо бляскава. Това празнуване на рождения ден е доста по-приятно отколкото сред тълпа от хора. Но откъде познавате всички тези чудесни ресторантчета, закътани от хорския поглед. Тук има всичко — атмосфера, усет за ненатрапчива елегантност, дискретност.
— Защо мислите съм го избрал? Тук водя всичките си приятелки. — Джон тихичко се засмя и се наведе към нея със заговорнически вид: — Всички мъже в това заведение ми завиждат — в очите му играеха закачливи пламъчета. — Всички се питат дали сте ми внучка, или любовница. Не чувате ли как жените питат какво ли прави този възрастен мъж с толкова млада и привлекателна жена?
— Уверена съм, че биха искали да са в компанията на мъж с толкова изискан външен вид — отвърна му Лана.
Чупливата коса с цвят на опушено сребро, жива и гъста, проблясваше при светлината на свещите. Държеше се непринудено в тъмния костюм с вратовръзка, с подчертани обноски, мъжествен по някакъв зрял и ненатрапчив начин.
— Тези дрехи много добре ви стоят. Знаете ли, че за първи път ви виждам в облекло, различно от работното?
— Не съм бил цял живот нощен пазач. И престанете да си гледате часовника! — остро й нареди той.
— Мисля, че трябва да поръчваме — оправда се Лана. — Не знам колко време ще трябва да чакаме, за да сервират, а не искам да закъснявате за работа.
— Не ви ли казах? — Джон се изправи на стола. — Тази нощ съм свободен, така че няма закъде да бързаме.
— Не, не сте ми казвали.
Първоначалното приятно впечатление от обстановката премина. Внезапно израз на вина се изписа по лицето й и замъгли очите й. Внимателните очи на Джон го забелязаха:
— Нещо не е наред, така ли?
— Мислех си…
— Какво? — настоя Джон.
Лана се усмихна и го предупреди:
— Няма да ви хареса.
— Тогава вината е моя, че попитах. За какво става дума?
— Когато един мъж в петък вечер е свободен, той трябва да я прекара с жена си и семейството си.