Телефонът иззвъня пронизително. Вик се откъсна от гърлото й, докато се обръщаше, все още в обятията на Сокола, който обаче сви ръце, за да я задържи.
— Аз ще отговоря — натискът на дланите я накара да остане на място.
Лана нямаше сили да го изпревари. Вдигна слушалката по средата на звъненето и така го накара да замлъкне. Нямаше кой друг да бъде освен Чад, който се обаждаше от болницата, както беше обещал. Никой друг не би звънил по това време на нощта.
Сокола стоеше извърнат към нея, когато доближи слушалката до ухото си и каза нещо в микрофона. Тя бе неподвижна, но всеки нерв, всяка фибра на тялото й се стремеше към него. От едносричните му отговори не можа нищо да разбере. Опитваше се да прочете нещо по израза на лицето му, но то бе и си остана непроницаемо. Нито едно мускулче не потрепна, нито следа от промяна на изражението, нищо. От напрежение й идваше да закрещи. Дъхът й спря, когато той се извърна, за да окачи слушалката, а после отново се обърна към нея.
— Къде държите уискито? — запита той.
— Уиски ли? — думата изсвистя заедно със затаената въздишка. Каква ли връзка имаше едното с другото? — Беше Чад, нали? Какво каза? Как е Джон? Стабилизира ли се положението му?
— Ако Джон Бъкенън е вечерял с вас толкова често, колкото казвате, тук трябва да има уиски. Обичаше да пийва по глътка преди вечеря. — Сокола настояваше на своето. — Къде е?
— В шкафчето вдясно от мивката — каза Лана, разбирайки, че той няма да й каже нищо, преди да получи отговор. — Искам да зная за Джон. Всичко наред ли е?
Сокола отвори шкафчето, извади бутилката с уиски, пълна до половина, и една чаша без да отговори. Запъти се право към нея с бутилка в едната ръка и чаша в другата.
— Отишъл си е — отвърна сухо! Без да се опита да смекчи новината с мили думи. — Починал е в един и двадесет и две минути тази сутрин.
Лана остро пое въздух и притисна уста с ръка. Кръвта се отдръпна от лицето й и получи спазъм в стомаха, сякаш щеше да повърне. Главата й се въртеше. Уплашените й очи не можеха да се откъснат от безизразния поглед на Сокола. Тя чакаше да й отговори на въпроса, ако случайно не бе разбрала и той не си правеше някоя жестока шега. Но не беше така.
Силна тръпка разтърси първо раменете й, после се разпростря надолу, чак до ходилата. Преди още коленете й да се подкосят, Сокола бе до нея, прихванал с ръка раменете й, за да я заведе до креслото. Лана тежко се отпусна на възглавниците с рой объркани мисли в главата. Като по чудо запазил равновесие, Сокола протегна ръце зад гърба й, за да отвори бутилката и напълни чашата.
— Не е вярно. Не е мъртъв — упорито повтаряше тя стих глас.
— Изпийте това.
Сокола притискаше хладния ръб на чашата до устните й, принуждавайки я да ги отвори. Лана усети силния мирис на уискито преди още сгряващата течност да се излее в гърлото й. Силният алкохол парализира за миг мускулите на гърлото, последваха остри спазми. Тя се закашля. Лана се опита да отблъсне ръката, която държеше чашата до устата й, но нямаше сили.
— Изпийте още малко — заповяда й Сокола и възпря всякакъв отказ от нейна страна.
Уискито прогони объркването и откри път на живата болка. Лана заплака и закри лице в ръцете си, за да спре сълзите, които струяха, поройни. Без да усеща, тя се клатеше напред-назад. Бе забравила напълно за мъжа, наведен зад облегалката на креслото, който втренчено гледаше чашата с уиски, все още пълна до половина. Глътна я на един дъх. Сетне отново я напълни.
Лана плака, докато бурната скръб не премина и не останаха само няколко горчиви сълзи. Като стискаше сплетени пръсти, тя вдигна очи и се огледа. Трепереше при ужасното чувство за празнота, което изпитваше в себе си. Никога по-рано светът не бе й се струвал така мрачен и пуст.
— Пийте. — Същите пръсти, загорели от слънцето, поднесоха чашата с концентрат до устните й.
Ръката й леко трепереше, когато докосна тази на Сокола, за да поднесе чашата до устата си. Този път Лана бе подготвена за парливия вкус на уискито. Леко покашля, гърлото й се сви, но нищо повече. Чашата се отмести в периферията на зрителното й поле. Тя се облегна назад и погледна тавана, чувствайки ефекта на алкохола, който приспиваше усещанията й.
— Джон ми каза, че имал сигурно средство срещу последици от преливане — припомни си тя. — Трябваше да ми даде рецептата, защото бях изпила много шампанско на вечеря.
Остра болка стегна главата й.
— О, Господи, нима всичко това стана тази вечер? — Затвори очи. Тръпка на ужас разтърси цялото й тяло. Нещо леко прошумоля зад гърба й. Лана отвори очи и видя, че Сокола се надвесва над нея. Бутилката и чашата бяха изчезнали от ръката му. Израз на примирение се изписа в очите му. Промуши ръка между креслото и гърба й и я притисна до себе си.