Чукането спря. Когато отвори, видя, че не е госпожа Морган. Лана откри, че гледа втренчено уплашените очи на Чад Фокнър. Тези очи я оглеждаха от глава до пети, спирайки се за миг на деколтето на пеньоара, а после — на масата тъмни, разрошени коси. Най-сетне тя проговори:
— Здравейте! — Докато се съвземаше, Лана успя да отметне назад част от косите си и да сложи малко ред в тях. — Аз… току-що се събудих.
— Започнах вече да се безпокоя, след като не идвахте да отворите.
Носеше тъмни, траурни дрехи, които рязко контрастираха с изискания светъл костюм, в който го видя предишната вечер в болницата. Лана отново се възхити на очарователния му вид. Неговата полуусмивка съдържаше учтива молба:
— Може ли да вляза?
— Да… да, разбира се.
Отдръпна се от вратата и го пусна да влезе. Ръцете й нервно помръдваха, опитвайки се да пооправят пеньоара, за да има по-гостоприемен вид.
— Аз… съжалявам за баща ви — каза, като си припомни, че трябва да изрази съболезнования за загубата.
— Благодаря. — Очите му изразяваха учтива — загриженост, докато изучаваха бледото й лице. — Как сте тази сутрин?
— Това може би се дължи на ужасния ми вид. — Лана се опита да се засмее, но от усилието отново я заболя глава.
— Вие сте невероятно привлекателна жена, Лана, дори и сега. Но мисля, че вече го знаете.
Лана се почувства прекалено уязвима, за да се справи с комплимента. Сексуалното желание бе стояло винаги далеч от съзнанието й, откакто бе приключила историята с онзи женен мъж. След отминалата нощ, когато се люби със Сокола, ако това наистина се бе случило, то отново се пробуди. А Чад Фокнър бе точно мъжът, който можеше да го стори. Тя погледна към лявата му ръка — нямаше халка.
— Благодаря, че се обадихте миналата нощ — рече Лана:
— Може ли да ви предложа малко кафе?
— За мен не, но направете малко за себе си. Трябва да ви помоля за извинение, задето ви събудих. — Чад се усмихна. — Не мислех, че все още може да сте в леглото.
— Легнах доста късно снощи вечерта.
Когато влезе в кухнята, видя бутилката с уиски и празната чаша на плота. Чад, който вървеше по петите й, забеляза, че погледът й се спря на двата предмета.
— Вечерта беше много тежка за вас, нали? Надявам се, че това малко ви я е облекчило! — каза той, намеквайки за алкохола.
— Помогна ми да забравя — съгласи се тя, но си помисли, че също така бе объркал всичко в главата й.
Сокола сигурно е знаел за това, когато снощи ми го изля насила в гърлото, помисли тя. Сетне вдигна глава и отметна кичур коса зад ушите, но той отново падна.
— Бях напълно замаяна снощи, когато той си тръгна. Дори не можах да му благодаря, че остана при мен — отбеляза тя, но сетне си припомни, че той не бе го направил от учтивост към нея. — О, аз зная защо той остана тук — каза Лана и добави вода в кафеника. — И зная защо не искахте аз да се обаждам в болницата. Да не би някой да остане с погрешно впечатление.
— Това бе само една от причините. Не исках да останете сама.
Чад стоеше близо до нея, със сериозен израз на лицето.
Неговата загриженост бе нещо безкрайно по-различно от безразличието, което Сокола бе показал през изтеклата нощ.
— Надявам се това да не ви е подразнило! — каза той. Мамещото ухание на скъп мъжки одеколон пробуди усещанията на Лана. Настойчивият му поглед я убеди, че тя е единствената жена на света, от която той се интересува. При тази мисъл й се зави свят. Тя наистина не можеше да устои на толкова много чар и внимание към нея наведнъж.
— Много мило от ваша страна, че се безпокоите за мен, господин Фокнър. — Нещо сви гърлото й.
Постави кафеника на котлона, но после забрави да го включи.
— По това време на деня вие сигурно имате грижи по семейството, сделки и дузина други неща, които изискват внимание.
— Аз ви включвам сред най-важните работи, Лана. И искам да ми викате Чад. Била сте много близка с баща ми през последните месеци. Надявам се, че в бъдеще ще имаме възможност да се опознаем по-добре.
Сладостна тръпка мина през тялото й. Може би, в края на краищата, нямаше да остане пък все така сама.
— Ще ми бъде приятно — простичко отвърна тя.
Чад не приличаше на човек, който говори необмислени неща. Тя искрено се надяваше, че той мисли това, което говори. Щеше да й бъде приятно да узнае, че той е ерген.
— Дойдох днес тук, за да се убедя лично, че сте добре, и да ви уверя, че вестниците няма да споменат името ви. Що се отнася до вестниците, версията е, че баща ми е получил сърдечен удар, когато е бил на гости при съдията Гарви, приятел на семейството ни — обясни той. — Малко вероятно е някой да се усъмни в тази история, но ако от пресата научат нещо, може да ви посети някой журналист. — Пъхна ръка в джоба си и извади визитна картичка.