Чу стъпки зад себе си, но не обърна внимание, докато една ръка не я хвана и не я накара да спре. Тя се обърна изненадана и отметна от лицето си коси, с които вятърът си играеше. Чад не каза нищо. Издържа погледа й, който сякаш го питаше нещо. Така отблизо напрежението му беше още по-очевидно.
Лана искаше да каже нещо, да промълви някоя мила, утешителна дума, но съзнаваше, че много хора минават покрай тях: обстоятелствата изискваха да се води само личен разговор.
— Дошли са много хора — отбеляза тя.
— Да. Дойде дори и кметът: Дойдоха също и представители на правителството и сенаторът — каза Чад, а гласът му прозвуча особено суховато.
Чад леко се извърна и прегърна Лана през кръста.
— Елате. Искам да ви запозная с останалите членове на семейството.
Опашката на приятелите, които поднасяха съболезнования, бе доста намаляла, когато Чад я побутна напред. Тъй като имаше двама мъже, които се бяха спрели да говорят с майка му, Чад поведе Лана към русата жена с детето.
— Да ви представя сина ми Джон Фокнър и съпругата ми Керъл.
Представянето предизвика вълна от болезнено учудване по цялото й тяло. Опита се отчаяно да не показва изненадата си, когато им се усмихна.
— Това е Лана Маршал.
— Приятно ми е да се запознаем, госпожице Маршал.
Жената на Чад протегна ръка и се усмихна със симпатия. В отговор Лана едва успя да кимне с глава. Жената бе много красива, по особен, деликатен начин. Приличаше на керамичните куклички, които често също изписват с руси коси. Съчетанието от светлоруси коси и зелени очи беше забележително. На Лана й се стори, че е напълно безлична в сравнение с нея.
Много по-лесно й бе да поздрави момчето.
— Приличаш много на дядо си, Джон — прошепна тя.
— Да. Всички така казват. — Момчето сви рамене и продължи да я разглежда с любопитство.
Лана не можеше да погледне жената в очите, без да си спомни как Чад я бе целунал, или да види ръката му, която все още обгръщаше талията й. Почувства се неловко и виновна за все по-силното привличане, което изпитваше към Чад, преди да разбере, че е женен.
— Мамо!
Повикът позволи на жената с черния воал да се сбогува с двамата мъже и да се присъедини към тях.
— Да ти представя Лана Маршал — каза той. Това е майка ми Кетрин.
— Бих желала да се запознаем при по-различни обстоятелства, госпожо Фокнър — рече Лана и протегна ръка.
Не можеше да види лицето на вдовицата зад черния воал, но усети скованата сдържаност при хладния допир на ръката.
— Едва ли бих могла да изразя по-точно съгласието си с г вас, госпожице Маршал. Разбрах, че сте била много близка с мъжа ми — отвърна тя с премерен глас.
— Да, бяхме станали по-скоро добри приятели. — Лана се почувства задължена отново да каже това, но обяснението й бе посрещнато студено.
— Да, разбира се — отвърна вдовицата с хладна учтивост. — Ще ме извините ли? Бих искала да кажа няколко думи на свещеника, преди да си е тръгнал.
— Естествено — промърмори Лана, но съпругата на Джон вече се бе отправила да търси мъжа в черно.
Когато хвърли поглед към Чад, тя се опита да приеме факта, че той бе жененият син на Джон. Хрумна й въпросът къде беше брат му. Погледът й се спря на групата хора, събрани около гроба, която включваше съпругата, сина на Чад и една възрастна двойка. Объркана и заинтригувана, тя попита Чад:
— А къде е брат ви?
Мъжът трепна, вдигна глава и отстъпи назад, сякаш въпросът дълбоко го засегна.
— Какво знаете за него? — предпазливо попита той.
Лана смръщи вежди при неговата реакция:
— Нищо… Джон ми беше казал, че има двама сина, но аз не виждам друг от семейството.
Господинът в тъмно сако, когото бе зърнала в гръб, се оказа един от възрастните мъже. Чад не отговори веднага, сякаш не знаеше какво да каже.
— Това е нещо, за което не се говори много. Виждате ли, Джон Бъкенън имаше връзка с друга жена. Сигурен съм, че ще разберете колко е чувствителна майка ми на тази тема.
— Естествено — промърмори тя, изненадана от откритието, че Джон Бъкенън е имал извънбрачен син.
Кетрин Фокнър се присъедини към тях и хвърли кос поглед на сина си.
— Каза ли й, Чад?
— Не.
Отговорът, произнесен много тихо, остави впечатлението, че на него не му хареса въпросът на майка му.
— Да каже какво? — Лана не беше уверена, че трябва да се обажда, а погледът й се местеше от майката към сина.
— Е, вие сте богата наследница, госпожице Маршал. — Госпожа Фокнър изглежда я обвиняваше за нейното неведение. — Джон Бъкенън ви е оставил цяло състояние.