Докато гледаше Чад, се питаше дали е сторила добре, като прие поканата му да прекара месец на почивка в имението им в Северна Аризона. Отдалечаването от Финикс предвещаваше мир и спокойствие, неща, които трудно можеха да се намерят в града, както бе обсадена от журналисти, благотворителни фондации и търсачи на големи състояния.
Погледна отново пред себе си. Поканата бе нещо много благородно от тяхна страна. Лана искаше да вярва, че тя означава, че я приемат като приятелка на семейството. Припомняйки си колко близка се чувстваше с Джон, желаеше да има същите отношения и с останалите.
— Защо ли го е сторил? — попита тя Чад това, което стотици пъти бе питала самата себе си. — Защо Джон Бъкенън ме е определил за основна наследница на неговото състояние? Не се ли чувстваш ощетен от това?
Тя потрепера. Чад се колебаеше. Хвърли й един кос поглед:
— Така се почувствах в първия момент, когато ми го съобщиха. Сега вече не, след като размислих. Всъщност не може да се каже, че съм истински бедняк. — Той се усмихна. — Приживе баща ми често прехвърляше акции на мое име, както и част от печалбите на различни дружества, на които бе член. Уреди голям кредитен фонд на името на майка ми й на сина ми Джони. На практика той разпредели състоянието си, вместо да го трупа чак до смъртта си.
— Искаш да кажеш, че според теб вече си получил своята част от недвижимото имущество? — Лана се опита да си изясни нещата, за да облекчи собственото си чувство за вина.
— В известен смисъл е точно така — отвърна Чад. — Ти и аз сме съдружници в много сделки.
— Имам още много неща да уча за бизнеса.
Лана затвори очи. Умората объркваше мислите
— Ти бързо се учиш — отбеляза Чад.
На Лана й направи впечатление, че констатацията бе направена с леден тон. Вдигна поглед към него, но той внимателно следеше движението по пътя.
— След грипа наистина имаш нужда да си починеш един месец, далеч от шумотевицата и безкрайните престрелки по съдилищата.
— Изглежда ми чудесно! — въздъхна Лана.
— Аз ще мога да остана само няколко дена, но там ще бъдат Керъл и мама. Те ще ти правят компания, докато се върна — предложи той. — Ще идвам да те виждам през уикенда.
— Ще ми бъде чудно да не те виждам близо до мен. — Не искаше да казва това на висок глас.
Когато очите на Чад потърсиха нейните, тя не успя да отвърне поглед.
— Може би ще бъде по-добре ти и аз да бъдем за малко разделени, Лана. — Очите мълчаливо добавяха онова, което той не можеше да каже на висок глас.
Дори и женен, интересът на Лана към него не намаля. Бяха твърде често заедно през изминалите две-три седмици. Последното нещо, което Лана желаеше, беше още една връзка с женен мъж, а подозираше, че и Чад мисли по същия начин. Въпреки това взаимното физическо привличане бе едно постоянно изкушение.
— Да, така е. — Лана се съгласи с него с пресилено безразличен тон. Прекалено често търсех само опората на твоето рамо.
Неочаквано той стисна ръката й.
— Можеш да се облегнеш на моето рамо, когато пожелаеш. Бъди уверена, Лана. — Той сплете пръсти в нейните.
Пристигнаха на летището Скай Харбър. Чад трябваше да пусне ръката й, за да влезе в друго платно. После зави и се отправи към хангара на частните самолети.
Двумоторният самолет бе спрял на бетонната писта. На едно от крилата му бе изрисувана главата на сокол. Лана веднага разпозна емблемата. Приличаше на тази, която бе изписана на пикапа на Джон. Обаче имаше известни разлики. От двете страни на фигурата имаше по две тъмни линии, пречупени като криле.
— Това ли е самолетът? — попита тя.
— Да.
Чад също го бе забелязал и сега се опитваше да паркира колата.
— Тази емблема на колата… Тя се различава от онази на строителната компания. Защо?
— Тя е на ранчото, чието име е „Крилатото «F»“, затова към главата на сокола са добавени и криле — обясни й Чад.
Гняв набразди лицето на Чад. Цялото му внимание бе насочено към офиса на една самолетна компания.
— Какво ли прави тук? — промърмори той под носа си.
Лана проследи погледа му чак до мъжа, облегнат на стената на сградата, чиято коралово-червена риза се открояваше на фона й. Ниско над челото му бе нахлупена кафява каубойска шапка, която скриваше гарвановочерните му коси, но Лана без сянка на съмнение откри, че това е Сокола. Тръпка премина през цялото й тяло, когато зърна гъвкавата фигура на мъжа. Смътният спомен, че е била притисната в обятията му, престана да бъде неясен. Лана сякаш почувства възбуждащия допир на дланите му. Сърцето й биеше учестено, в някакъв див, примитивен ритъм, който я пренасяше в друг свят. Как можеше едновременно да я привличат двама толкова различни мъже, Чад и Сокола?