Когато видя Чад да излиза от колата, Сокола отлепи гръб от стената. Усмихна се, щом забеляза нескрития гняв на Чад, че го вижда тук. Усмихваше се разсеяно до момента, в който зърна Лана, която слезе от колата с помощта на Чад.
Насочи цялото си внимание към нея, докато светлите му очи търсеха упорито промени у нея. Откри някои, но без особено значение. Помисли си, че етикетът на зелените панталони и на ризата на цветенца е на някоя скъпа модна къща. Тъмните коси бяха сресани както последния път, когато я бе видял, но очевидно с професионална намеса. Разбираше ги тези неща. Вниманието, с което наблюдаваше всяка подробност от заобикалящия го свят, бе прекалено изострено, за да му убегне и най-малката дреболия.
Когато погледите им се срещнаха, Сокола забеляза леката руменина, която заля страните й. Това подсказваше, че си спомня. Често се питаше дали наистина си спомня, след като през онази нощ всичко й се струваше сън, а реални оставаха само усещанията. Сокола бе доволен, че споменът за онази нощ бе още толкова силен.
— Къде е Джейк Санчес? Мислех, че ще дойде.
При този леден тон Сокола отмести поглед.
— В имението. Дойдох на негово място.
— Защо?
Дръзка усмивка заигра по устните на Сокола. Сякаш времето внезапно захладня.
— Знаеш много добре, че не бих пропуснал подобна възможност.
Въпреки че думите бяха произнесени тихо, те проникнаха дълбоко в съзнанието на Чад.
Гневът му не засегна Сокола и той отново впери поглед в Лана, която стоеше пред него мълчалива. Сетивата му живо диреха спомена за нея. Нищо не бе забравено — нито нежният аромат на парфюма, нито възбуденото учестено дишане. Усети толкова ясно и двете неща, че желанието отново се пробуди у него. Сокола не бе забравил нищо от прелестите, които бе открил у нея. Уханието на санталово масло на нейния парфюм го накара да се запита дали си бе сложила от него по сгъвките на коленете и зад ушите. Изпита диво желание да я грабне и отнесе някъде, за да намери отговора, но цивилизованата част на разума го накара да го задуши в зародиша му.
— Как се чувствате като наследница, госпожице Маршал?
Сокола наблюдаваше играта на чувствата, изписани по лицето й. Чертите й изразяваха сила и гордост, качества, достойни за възхищение. Беше предприемчива, готова да се усмихва и смее, без страх да напусне черупката си. Усети, че изпитва към нея дълбоки чувства, каквито никога по-рано не бе усещал.
— Всичко стана много бързо. Нямах време да помисля дори — призна си тя.
После се извърна и погледна Чад. Сокола забеляза погледите, които си размениха, и ръката на Чад, която обгърна талията й. Ревността лумна като внезапен огън и нейната сила го покоси. Бе имал и други жени по-рано, но никога не се вълнуваше от факта, че и други мъже ги притежават. Въпреки това в момента цялото му същество бе обзето от дивото чувство на собственост, стигащо до животински бяс.
— Не ви ли казах, че Джон Бъкенън ще ви се отплати по свой начин?
Гласът му прозвуча остро, умишлено враждебен. Забеляза, че Лана настръхна при този въпрос, докато си даваше сметка, че той правилно бе предвидил: приятелството й с Джон Бъкенън ще бъде заплатено с пари. Сокола, който и се възхищаваше пряко воля, видя, че гордостта незабавно изплува на лицето й, за да потопи мъката, причинена от откритието.
— За какво говорите? — попита Чад, гледайки ги озадачено.
— За нещо, за което веднъж спорихме.
Лана сви рамене, с което искаше да покаже, че не е било нещо важно. Чад изглежда се колебаеше. Искаше да се опита да разбере, да настоява за някакъв задоволителен отговор. После се отказа. Може би бе решил да разговарят друг път, когато него нямаше да го има. Така поне си мислеше Сокола.
— Куфарите са в колата — каза Чад.
Обърна се кръгом и се отправи към багажника на автомобила, като отделяше ключа във връзката от останалите.
— Да ги качим в самолета, за да можем да тръгнем.
По този въпрос и Сокола нямаше какво да възрази. Той вървеше пред тях към самолета и носеше двата нови куфара на Лана, ръчна изработка, украсени с инициалите на майстора. Чад вървеше редом с Лана и носеше третия, по-малък куфар. Усещаше напрежението между двамата, на Чад и нейното. А причината беше Сокола.
Тя знаеше какво я вълнува, но не можеше да, разбере Чад. Струваше й се, че двамата мъже добре се познават, като премисляше какво се бе случило в нощта, когато Джон Бъкенън бе починал. Съперничеството, което почти не се опитваха да прикриват, за нея бе истинска изненада.