— Не, благодаря. Кафето и кифличките ще са ми напълно достатъчни. Трябва постоянно да контролирам теглото си.
Лана завиждаше на стройната като тръстика фигура на русата си съперница, на омлета, картофките и тортата с кафе в чиниите пред нея.
Избра една малка кифличка със сладко от боровинки, постави я внимателно в чинийката на чашката с кафе и я отнесе до плетената масичка.
— Чад каза ли колко време ще работи? — попита тя и веднага добави: — Надявах се днес да ме придружи да обиколим ранчото.
— Не, не ми каза. — Керъл се съсредоточи над чинията, показвайки внезапен интерес към това, което ядеше. — Но съм сигурна, че ще дойде с теб, ако го помолиш.
Имаше нещо в гласа й, което накара Лана да си помисли, че я ревнува. Не я успокои мисълта, че става прекалено мнителна.
— Може би не трябваше да питам — реши Лана, като сряза кифличката с жест, който разкриваше нейната изнервеност. — Прекалено много злоупотребявам с времето му.
— О, това за Чад не е никакво притеснение — побърза да я увери Керъл.
— Но за мене е — промърмори Лана, като се опита сама да си изясни защо го каза. — В края на краищата защо да не прекараш с мъжа си цялото време, още повече когато той е тук само за няколко дни!
— Признавам, че не живея с мъжа си като останалите жени, но, затова си имам причини. Чад знае, че го разбирам — упорстваше Керъл. — Макар да го познаваш отскоро, сигурно си разбрала, че е чудесен човек. За мен бе най-добрият съпруг, въпреки че…
Замълча, бодвайки нервно парче от пухкавия омлет с вилицата.
Любопитството тласна Лана да запита:
— Въпреки че какво?
Когато Керъл вдигна глава, по лицето й се четеше дълбока тъга.
— Въпреки че вече не мога му родя деца — призна тя с тих глас, а после се усмихна, за да си вдъхне кураж. — Той твърди, че нямало значение. Вече имаме Джон. Той е щастливо и здраво дете, но знам, че на Чад му се иска да имаме и други деца. На него никога не му се е харесвало, че е единствено дете. Но след три аборта лекарят каза, че е по-разумно да престанем да опитваме.
— Винаги можете да си осиновите дете — предложи й Лана и се запита дали не е открила причината, поради която изглежда двамата не се обичат, както би трябвало.
— Няма да е същото. — Керъл отхвърли идеята и леко поклати глава.
Утринните лъчи на слънцето хвърлиха златисти проблясъци в русите й коси.
— И Чад ми намекна за тази възможност, но аз не искам да отглеждам чуждо дете. Може би ти изглежда глупаво, нали?
— Не. Мисля, че разбирам какво искаш да кажеш. — Но Лана мислеше, че така се лишават от щастието, което можеха да имат.
— И Чад го разбира, а това е едно от нещата, за които го намирам за чудесен. — Лицето на Керъл, допреди миг така тъжно, сега радостно грееше. — Сега разбираш ли защо нямам нищо против да те придружи в обиколката на ранчото?
— Не искам да ми показва цялото ранчо. — Лана се опита да изясни молбата си. — Не знаех, че е толкова голямо до момента, в който Сокола не ми показа границите му, когато пристигнахме със самолета. Онова, което мислех, бе да обиколим двора и близката околност. Мога да се разходя и сама, но ми се струва, че не е редно. Но ако Чад има много работа, ще помоля някой друг.
— Може да те придружи баща ми, но вчера каза, че трябва да ходи в града, за да свърши някаква работа. Сокола също може да те придружи. Той познава на пръсти всяка педя от това място — каза Керъл.
— Да… да… — Лана въздъхна дълбоко, тъй като това предложение не й хареса. — Предпочитам да не се разхождам с него.
При този отговор Керъл побесня.
— Никога не съм мислила, че ти си от хората с подобни предразсъдъци! Очевидно съм сбъркала.
— Предразсъдъци? Аз нямам никакви предразсъдъци! — отвърна възмутено Лана. — Само че Сокола не ме харесва. Приема ме… погрешно. Не знаеше причините за това обвинение и се обърка. — А защо трябва да имам предразсъдъци?
— Мнозина го гледат с недобро око, защото е метис-навахос. Не зная защо, но си помислих, че ти не си като тях. — Керъл продължаваше да гледа Лана с недоверие.
— Но аз не знаех, че е наполовина индианец. Дори не съм го подозирала.
Тя се облегна на стола изненадана и се запита дали наистина се вълнува. Пожела да научи още неща.
— И затова ли Чад не го харесва?
Когато вдигна поглед, видя, че Керъл втренчено я гледа.
— Наистина ли не знаеш кой е Сокола? Джейби не ти ли е говорил за него?
— Джон? Не. А защо би трябвало да ми говори за него? — Лана се чувстваше все по-объркана.
— Защото Сокола е негов син.