— Това ли бе причината да напуснеш университета, преди да се дипломираш? — Лана чувстваше, че гласът й трепери, защото ръката му галеше, чувствителната зона под брадичката и челюстта й.
— И това ли знаеш? — веждите му учудено се свиха, после се върнаха към нормалното си положение. — Навремето, когато напуснах следването, си мислех, че ще накажа баща си, след като открих, че той се срамува да ме признае като негов син. Но сега мисля, че това не беше истинската причина.
— Коя е тогава?
— Отегчението.
Дългите коси на Лана се виеха по врата й и се преплитаха в пръстите му. Сокола хвана немирния кичур и го изглади на раменете й. Дланта погали оголената й шия. Пулсът на вената под брадичката се учести от допира на пръстите му. Леките и непринудени ласки я завладяха и тя не можа да ги отбегне. Не можеше да се каже, че това усещане я плашеше.
— Защо се върна тук? — попита отново тя. — Ако си знаел какви чувства изпитват всички към теб, защо…
— Защото това е моята земя. Нима трябваше да им позволя да ми я отнемат? — В думите му имаше повече логика отколкото горчива констатация. — Освен това, ако не бях тук, семейството щеше да се раздели. Те имат нужда от мен, класическата черна овца, от някого, когото общо да мразят. Сега могат да прехвърлят вината за своето нещастие на мен. Ако аз не бях тук, щеше да им се наложи да търсят друга изкупителна жертва, например теб.
Ръката му разтвори пазвите на пеньоара и Сокола наведе глава. Устните му докоснаха основата на шията, където вената диво туптеше. Провокиращото действие потисна всяко нейно желание да протестира. Лана опря длани на гърдите му, опитвайки се да окаже слаба съпротива, но се отказа. Ръцете й обаче останаха там. Той лекичко я хапеше и това гъделичкаше кожата й, от което вътрешно потръпваше. Когато Сокола още повече разшири отвора на пеньоара, за да открие цялото й рамо, Лана открито потрепера. Цялата й защита рухна.
— Ухаеш на нещо свежо и чисто, на нещо като сапун. — Устните му, произнесоха думите близо до шията й.
— Току-що се изкъпах. — Чу собствения си глас и разбра, че той издава нарастващото й желание. Това я обърка, защото се случваше тъкмо с нея, и то без никакъв предупредителен сигнал.
Всъщност имаше доста неща, които предвещаваха какво ще се случи. Само че тя несръчно ги посрещаше, вместо да избяга. Ръцете й се плъзнаха настрани и го обгърнаха. Тя се вкопчи в него, отдадена на дивата, изгаряща страст, която мъжът й вдъхваше.
Отметнала глава назад, което позволяваше на Сокола да прави каквото пожелае, Лана дълбоко се наслаждаваше на всичките му волности. Когато ръцете му отвориха пеньоара, изпита голямо удоволствие, че му го е позволила. Гърдите й набъбнаха под ласките на неговите ръце. Устните на Сокола се плъзнаха нагоре към, ушната мида и лекичко я хапеха.
Като извърна глава, Лана потърси тази уста, която така разпалваше всяка част на тялото с влажните си устни. Опустошителен огън лумна във вените й, когато я откри, и тя почувства, че попада в плен на мъжката му власт. Под пеньоара ръцете на Сокола я обгърнаха и притиснаха голата й гръд до памучната материя на ризата.
Няколко почуквания на вратата отекнаха на верандата. Лана първо си помисли, че това са ударите на сърцето й, бясно биещо в гърдите й. Но след почукването се чу мъжки глас, който викаше нейното име. Сокола вдигна глава. Гняв гореше в очите му.
— Търсят те — каза той. — След минути ще бъдат тук. Искаш ли да остана?
Това „те“ без съмнение означаваше Чад, реши Лана.
— Изтръпна от страх при мисълта за това, което Чад можеше да стори на Сокола, ако ги завареше заедно. Все още пазеше пресен спомена за онова, което й разказа Керъл, за ужасната разпра, избухнала преди много години помежду им. Не искаше да стане причина за допълнителна омраза между двамата братя, още повече че и двамата много я привличаха. Сокола, сякаш прочел мислите по израза на лицето й, отсече:
— Не, виждам, че ти не ме искаш вече тук — отдръпна я от себе си и оправи пеньоара й.
— Соколе… — Лана се опита да му даде някакво обяснение.
— Седни на онзи шезлонг! — С кимване на глава той й посочи шезлонга до стената на верандата, докато Лана закопчаваше колана на пеньоара. Чувствата му угаснаха и гласът звучеше безизразно: — Когато Чад се появи, кажи му, че си заспала.
— Но ти…
Няма да може да ме види — увери я сухо той.
Отдалечи се безшумно, като се придържаше близо до сенките на къщата. Сетне изчезна в мрака.