— Лесно е да се каже — промърмори Лана, но престана да се съпротивлява на ръцете, които разтриваха схванатите мускули, докато не ги накараха напълно да се отпуснат. — Нямаш ли амбиции, Соколе?
— Да не си решила да ме превъзпитаваш? — попита Сокола и повтори процедурата с другия крак, започвайки от пръстите и стигайки до бедрото.
— Не. — Лана се усмихна в шепи и затвори очи, за да се наслади напълно на приятното потръпване на плътта. — Не мисля, че искам да си различен от това, което си. Само че Чад ми говори за теб и аз… аз се питах дали е вярно.
— Искаш да кажеш, че се съмняваш в това, което казва Чад? Това е крачка напред в правилна посока — сухо отбеляза Сокола. — Ако под амбиции разбираш да имам власт или да бъда свръхбогат, нямам никакви амбиции.
След като свърши с краката й, започна да разтрива месестите части на задника, пълни с трапчинки. Допирът я успокояваше и възбуждаше едновременно, безличен, но въпреки това интимен. Лана се опита да спре неволното потръпване.
— Да не би нещо да не е наред? — попита развеселен Сокола.
— Струва ми се, че не разбирам… — Лана се опита да избегне ръцете му, но той я задържа долу.
— Стой мирна. Ще се държа прилично.
Лана се подчини и се опита да събере мислите си и да ги насочи към проблем, различен от това, което изпитваше.
— Не смяташ ли да приемеш предизвикателството и да се заемеш с някакъв бизнес? Сега, след като имаш половината имение, какво възнамеряваш да правиш?
— А какво би трябвало да правя?
— Защо непрекъснато отбягваш въпросите ми? Държиш се по-зле и от някой политик — оплака се Лана. — По кой предмет най-много ти вървеше в университета?
— По администрация. — Замълча за миг и добави: — На второ място по политическите науки.
— Трябваше да се досетя — тихичко се засмя Лана. — Това са ти вродени качества.
— Мнозина са ми го казвали — пръстите му се движеха по талията й и долната част на кръста. — Имам и богат опит в бягането с препятствия.
— М-м-м, какво приятно усещане! — промърмори Лана, когато пръстите на Сокола се плъзнаха по гръбначния и стълб, чак до врата. — Мисля си, че Чад се чувства застрашен от теб. Може би защото си интелигентен, образован и способен да ръководиш имението на Фокнър не по-зле от него, нали?
— Чад никога не се е учил да стои на собствените си крака. Той е един зубрач. Има нужда от план, преди да действа. Ако обаче се случи нещо, което да разстрои този план, той се обърква и губи ориентация. — И това не беше пряк отговор на въпроса й. — Ако наистина ти се говори, намери тема, различна от тази за Чад. — После Сокола започна да почуква плешките й с коси удари на ръцете. Лана не можеше повече нищо да каже. Когато свърши, той се изправи на колене. — Обърни се.
Лана се премести и легна по гръб, с лице към него. Измествайки се леко, Сокола започна да разтрива с намазани с лосион ръце обтегнатите сухожилия над коленете й. Наблюдаваше омагьосана движението на мускулите на раменете и силните му ръце. Идващата от банята светлина хвърляше отблясъци по медната му кожа и черните му коси.
Желанието отново се пробуждаше у нея и тя стана по-чувствителна при допира на неговите ръце. Инстинктът тласкаше ханшовете й да се движат под ръцете, които ги разтриваха. Сокола се престори, че не забелязва мълчаливата покана. Лана може би щеше да успее да удържи пламналия в нея огън, ако не беше забелязала, че и той започва да се възбужда.
— Соколе!
Хвана ръката му и я сложи на гърдите си, привличайки го към себе си.
Нямаше нужда да казва друго. С бликнали наново сили устните им се сляха в упоителна целувка. Когато той проникна сред извитите й бедра, страстта им ги изпепели. Сокола вдигна устни от нейните, за да целуне шията й, и промълви:
— Ако утре сутринта станеш изтръпнала и схваната цялата, ще имаш поне утешението, че другите ще мислят, че причината е във вчерашната езда. А какво, по дяволите, ще кажа аз, ако получа мускулна треска?
Но не очакваше отговор от Лана, тъй като тя не можеше да му го даде. Страстта пламтя в телата им до пълно изтощение, физически разбита и омаломощена от чувствата, Лана заспа в прегръдките му. В съня лицето й бе нежно и доволно.
Както бе сторил и миналия път, Сокола стана от леглото с първите утринни зари. Слънцето бе вече високо, когато Лана се събуди и откри, че е сама. Разочарованието й се смекчи, защото разбираше, че нещата наистина трябва да бъдат такива.
Тя се разхождаше под сенчестите дървета, запътена към конюшните. Сред клоните пееха птички. Радостните им мелодии сякаш откликваха на душевното й състояние. Спря се и се заслуша. Погледът й ги търсеше сред клоните, но рядко успяваше да зърне някое цветно перо на птица, търсеща друг клон, на който да кацне сред гъстата зеленина.