— Казах ли ти, че Джони е получил най-високата оценка по математика на контролното, Кетрин? — Керъл вдигна поглед от ръкоделието и остана с игла в ръка. — Пише го в писмото, което днес пристигна. Толкова е горд!
— Не, не си ми казвала. Трябва да ми напомниш да му изпратя някой дребен подарък за добрите оценки, които получава — отвърна Кетрин с присъщата за бабите щедрост. — Джони много добре се учи в училище, също като баща си. — Думите й бяха отправени към Лана.
Седяха на един и същ диван. Керъл, заета с бродерията си, а Лана прелистваше страниците на модно списание.
— Чад трябваше да учи, за да получава добри оценки — намеси се Кетрин. — Не му ги пишеха ей така, просто защото носеше името Фокнър.
— Разбира се, че не — отвърна й Керъл. — Всички знаят, че Чад е изключително интелигентен.
Лана се опита да прояви интерес към разговора, но той я вълнуваше точно толкова, колкото списанието, което разглеждаше. Постави ръка на уста и се прозя.
— Отегчавам ли те с всички тези приказки за Джони? — извини се Керъл.
— Не, разбира се, не — увери я Лана. — Само че съм много изморена. Не спах добре миналата нощ.
Цяла нощ се бе въртяла в леглото. Пробуждаше се при най-малкия шум, мислейки, че може да е Сокола. Даде си сметка колко държеше да го види миналата нощ и това я развълнува. Целия ден се чувстваше уморена и отчаяна. Колко малко сили й бяха останали след грипа!
— Може би трябва да си легнете по-рано тази вечер. Изглеждате ми толкова изморена — припомни й Кетрин.
— Мисля, че сте права — въздъхна Лана. — Хвърли последен поглед на списанието на дивана и стана.
— Лека нощ. Кажете „лека нощ“ и на Чад от мен. Не искам да го безпокоя, когато работи.
— Разбира се — обеща Керъл. — Ако не излезе от кабинета скоро, ще отида да го изкарам насила. Работи прекалено много.
— Желаете ли малко топло мляко? Или мляко с какао? — предложи й Кетрин.
— Не, благодаря — отказа Лана.
Когато се обърна, за да си тръгне, тя се поколеба. Погледна домакините и помоли:
— Да имате случайно чай от сасафрас? Това е лекарството ми за всички болести.
Кетрин се поколеба за миг, преди да отговори:
— Мисля, че имаме. Ще помоля Розана да ви донесе една чаша в стаята.
— Благодаря. Лека нощ.
Тръгна по коридора към спалнята си. Щом отвори вратата, погледът й незабавно се впи в остъклената врата на верандата. Просто така за миг, после се отправи натам, за да дръпне завесите. Ръката й се поколеба на кордона, докато гледаше тъмнината навън. Няколко светлинки премигваха сред дърветата. Лана дръпна малката дръжка, която блокираше вратата, и пусна пердетата.
Четвърт час по-късно вече бе намазала с крем лицето си, измила зъбите и облякла копринената пижама. Отправи се към леглото и дръпна покривката. Някой леко почука на вратата. После Керъл весело извика:
— Рум сервис! Лана се усмихна.
— Влез!
Докато вратата се отваряше, издърпа докрай покривката и започна да отупва една от възглавниците.
— Не трябва да се грижиш чак толкова за мен. Аз и не очаквам чак такива грижи.
— Знам.
Керъл постави подноса с чашата на нощната масичка до леглото на Лана.
— Благодаря ти, че ми го донесе!
Лана взе чашата от подноса и вдъхна от аромата на горещата течност.
— Но това нищо не ми коства. — Керъл сви рамене. — Ще бъде ужасно, ако здравето ти се влоши, докато си на почивка!
— Уморена съм — повтори Лана и отпи от течността.
— По-различен е от моя чай — отбеляза тя след още една малка глътка. — Харесва ми. Знаеш ли от каква марка е?
— Не. Кетрин го приготви. Розана вече си е легнала. Ето защо предложих аз да го донеса.
— Няма значение — и отпи още една глътка, преди да остави чашата на подноса.
— Ти си изморена. Не искам да те държа будна. — Керъл се отправи към вратата. — Лека нощ!
— Лека нощ! — Лана се извърна на леглото и запали нощната лампа. — Имаш ли нещо против да загасиш светлината?
— Не, разбира се.
Керъл отвори вратата, спря се за миг, пресегна се към ключа и изгаси светлината. Усмихна се и затвори.
След като взе чашата, Лана мълчаливо си пожела успокояващата напитка да й помогне да заспи. Не искаше да прекара още една нощ като предишната. Прозя се, изпи чашата до дъно, после се хлъзна под завивките и протегна ръка да загаси нощната лампа.
Няколко минути след като полежа на възглавницата, почувства, че й се гади. После заспа. Почти незабавно започна да сънува. Сокола беше в леглото, близо до нея. Очите му бяха яркосини, бляскави и магнетични. Цветовете бяха ясни и контрастни. Косите му бяха още по-черни и така блестяха, че Лана трябваше да затвори очи, за да не я заслепят странните видения.