Той хвана брадичката й и я повдигна.
— Съжалявам, но не мога да направя нищо срещу чувствата, които изпитвам към теб.
Лана се измъкна от ръцете му.
— Не казвай нищо, Чад.
— Зная, че нямам право да казвам нищо. — Той хвана ръката и, за да не я пусне да си отиде. — И нямам право да изпитвам онова, което изпитвам. Но това не променя положението. Чувствам се отчаян, както сигурно и ти се чувстваш, повярвай ми!
— Вярвам ти.
Дали наистина му вярваше? Или бе възможно всичко да е добре премислено, за да накара Сокола да се отдалечи от нея?
— Никога не съм искал да ти причиня зло или да те поставя в неловко положение — тихо добави Чад. — Последните дни бяха истинско мъчение за мен — да си толкова близо и да не мога да те прегърна и целуна!
— Никога повече няма да се случи — увери го Лана.
— Не те упреквам за начина, по който мислиш, скъпа… — Чад се опита отново да я прегърне, но Лана се възпротиви.
— Не! — каза тя решително и се освободи от прегръдката му.
Той я извика по име, но тя се направи, че не чува, и избяга от стаята. Не бягаше от Чад. Тичаше към Сокола. Но нямаше никакво намерение да го обяснява на Чад.
Навън слънцето така ослепително грееше, че очите я заболяха. Трябваше да ги покрива с ръка, докато стигне до сянката на дърветата на поляната. Когато бе вече на двора, се спря и се огледа, търсейки Сокола. Нямаше и следа от него.
Близо до една от постройките някакъв каубой товареше нещо на камионетка. Лана прекоси двора и се отправи към него. Мъжът може би беше видял Сокола да излиза от къщата и знаеше в каква посока е тръгнал.
— Къде мога да намеря Сокола?
Беше останала без дъх, прислонила се до свалената задна рамка на камионетката. Каубоят извърна глава. Лана почувства любопитния му поглед, но не я интересуваше какво може да си помисли старецът
— Виждали ли сте го? — попита тя настойчиво.
— Видях го да влиза в конюшнята преди минута — отвърна той, и посочи с ръка сградата, за която говореше.
— Благодаря! — Лана произнесе думата, вървейки с бърза крачка натам.
Промъкна се през тясната пролука на притворената врата. Вътре, в сумрака, миришеше на спарено, на коне и прах от сено. В другия край широка двойна врата бе отворена, и пропускаше ярките слънчеви лъчи. Сокола водеше кон точно оттук. Докато Лана прекоси целия циментов пасаж, той вече увиваше някакво въже в една метална халка на стената. На земята се виждаха седлото, покривалото и чергилото, лежащо под седлото. Сокола дори не я погледна, когато тя стигна при него. Лицето му бе като маска.
— Соколе, трябва да ти обясня сцената, която видя в кабинета — поде тя.
— Защо? — прекара веднъж чесалото по конския гръб, за да почисти праха. — Не ме засяга.
Равният и безразличен тон предупреди Лана, че той няма да я улесни в намеренията й. Но по някакъв начин трябваше да му обясни, а не знаеше откъде да започне.
— Не е онова, което изглеждаше — запротестира Лана, желаейки той поне да я погледне, докато говори.
Но вниманието на Сокола бе изцяло насочено към работата.
— Сигурен съм, че вие сте само приятели.
Нямаше никакъв оттенък на подигравка в гласа му, но въпреки това забележката му я засегна.
— Не това се опитвах да ти обясня. Исках да ти кажа, че сме приятели. Той много ми помогна през последните две седмици. — Във вълнението си усети, че говори не това, което иска да каже.
— И ти само му се отблагодари за всичко, което е направил.
След което закачи чесалото на куката на стената, той се наведе да вземе покривалото на коня.
— Не го целунах от благодарност! — отрече тя, като гледаше как покрива гърба на коня. Строгият му мъжки профил още повече затрудняваше задачата й.
— Не може ли поне да ме гледаш, докато говоря? — попита Лана гневно.
Сокола се извърна към нея с покривалото в ръце.
— Какво искаш да ми кажеш? — Огромното търпение в очите му изглежда подчертаваше пълното му безразличие, към разговора. — Че ти си се опитвала да се съпротивляваш, а той те е накарал насила да го целунеш?
— Не!
Лана реагира така, сякаш той се опитваше да я обиди, въпреки че нищо подобно не личеше в израза и тона на думите му. Сокола се извърна отново и вдигна другото покривало.
— Ако ми дадеш тази възможност, ще ти обясня как наистина станаха нещата.
— Какво има между теб и Чад не ме интересува — той нави двете постелки. — Аз се държа настрана от него и той от мен.
— Въпреки всичко ще ти обясня — повтори Лана с пресипнал глас. — Чад е хубав мъж, изискан и очарователен. Не мисля, че ще оцениш правилно това, което ще ти кажа, но една жена се чувства поласкана, когато мъж като Чад прояви интерес към нея. Дава й увереност в себе си, въпреки че е женен. За подобно нещо не можеш да лепнеш плесница на човека.