— Доколкото си спомням — прекъсна го Томаш, — гениалните мъже и жени, които ни управляваха, го наричаха „финансово инженерство“.
— Е, аз го наричам измама, мошеничество, безсрамна далавера! — възмути се Филипе. — Това е все едно един хотел да се запали и собствениците да решат да скрият този факт от гостите, за да запазят репутацията на бизнеса си. — Той поклати глава. — Интересното, драги мои, е, че всички останаха много учудени, когато видяха, че страната гори! За да се освободят от отговорност, те се впуснаха да обясняват, че за всичко е виновна световната криза…
В автомобила настъпи тишина. Тримата се взираха в пътя и обмисляха казаното. Разбира се, всеки вече бе чел нещо по въпроса, но само отделни новини, на пръв поглед без връзка помежду им — като листата от един клон. Този път беше различно; всичко изглеждаше свързано, виждаше се цялото дърво на фона на други дървета; различаваха се дори очертанията на гората.
— Това е много тъжно — призна накрая Алешандре, опитвайки се да насочи разговора към темата, от която бе тръгнал. — Но не бива да забравяме, че инфраструктурата е необходима за една страна. Очевидно е, че има злоупотреби, лошо управление и измами, но това не отменя необходимостта от тези строежи. Как може една икономика да се развива без инфраструктура?
— Разбира се, че нетъргуемият сектор е важен — съгласи се Филипе. — Но не може да представлява основният икономически актив, нито да разклати държавния бюджет, както се случи в Португалия! Вместо да заложат на стоките за износ, управляващите решиха да излеят парите в бетон. Този сектор в икономиката се разрасна и привлече най-добрите заплати. За да отвърне на конкуренцията на нетъргуемия сектор, търгуемият трябваше да увеличи заплатите, което лиши продуктите от качество и ги направи по-непривлекателни от вносните. Това породи нещо невероятно: португалските стоки станаха по-малко търсени поради това, че са прекалено скъпи, при това не само от чуждите купувачи, но и от португалските потребители! Нима това ви се струва приемливо?
Алешандре не знаеше какво да каже.
— Наистина…
— Как реагираха управляващите, когато видяха какво се случва?
Зад волана Томаш сви рамене.
— Подсвиркваха си — каза Томаш с горчива усмивка. — И ако добре си спомням, обявиха големи инвестиции в икономиката, не беше ли така?
— Инвестиции в какво? В още благоустройство, още бетон, още нетъргуеми стоки! — Филипе се разсмя. — Гении! Истински таланти! Нашите управляващи бяха толкова добри, толкова добри, че весело ни поведоха към банкрут! Превърнаха нетъргуемия сектор в звездата на икономиката, потопиха там милиони и милиони евро, привлякоха най-кадърните, затиснаха страната ни под покривка от бетон! Магистрали, SCUT, стадиони… разсипване на пари!
— Но инженерите ни сега работят в Ангола и в други страни — отбеляза Алешандре. — По този начин те изнасят продукция, не е ли така?
— Нищо не изнасят! — отговори Филипе със саркастичен тон.
— Когато строителната фирма пристига в Ангола, наема анголски работници. Бетонът, който използват, е произведен там. Единственото нещо, което се изнася, е работата на инженери и архитекти. Иначе казано, нищо съществено. При своето интернационализиране предприятията от нетъргуемия сектор не изнасят необходимото количество стоки и услуги. Повярвайте ми, младежо. Само търгуемият сектор може да работи за износ. От въвеждането на еврото Португалия е начело в списъка на страните, положили най-големи усилия за инвестиции в дялове от БВП, но тези пари бяха излети в бетон и… пуф! Изчезнаха! Инвестираме много, но лошо.
— Но какво би могла да направи държавата? — запита пътникът на задната седалка. — Да инвестира в търгуеми блага? Да започне да произвежда обувки, вино и зехтин? Това е безсмислено…
— Разбира се, че не — съгласи се Филипе. — В едно пазарно общество като нашето търгуемият сектор е в ръцете на частните фирми. Те произвеждат тези стоки за износ.
— Тогава как е трябвало да постъпи държавата?
— Вместо да пръска пари за бетон, да ги използва, за да помогне на гъргуемия сектор да стане по-конкурентоспособен.
— Но как? Като даде парите направо на частниците? Те това само чакат!
— Като финансира закупуването на технологии например. Като плати допълнителна квалификация на работниците или намали данъците на фирмите.
Алешандре смръщи вежди.
— Искате да кажете, като им помогне да направят по-голяма печалба.
— Това също — призна Филипе. — И какво? Печалбата не е престъпление, както намеквате, и много хора в тази страна искат да ни убедят в това. Печалбата е законната цел на икономическата активност. Вие например без пари ли работите?