Томаш се затича, по-скоро в опит да догони приятеля си, отколкото да избяга от нещо или някого. Филипе беше набрал преднина, но не изглеждаше във форма и щеше да го настигне бързо. Ускори темпото. Секунда преди да го настигне, усети свистене покрай ухото си и веднага след това чу гърмеж. Обърна се и видя един мъж в черно, който тичаше след него с димящ предмет в ръка.
Пистолет.
Фактът, че някой го преследва и току-що бе стрелял по него, го ужаси. Нямаше съмнение, че Филипе имаше напълно основателна причина да бяга. Сега не беше най-подходящият момент да го разпитва, но при първа възможност приятелят му трябваше подробно да му разкаже за неприятностите, в които го бе забъркал. Преди това обаче трябваше да избяга от обсега на преследвача си.
Изплашен от свистенето, което разцепи въздуха до главата му, той се затича още по-бързо и настигна Филипе, които дишаше тежко и очевидно нямаше да издържи още дълго на това темпо. Хвърли поглед назад и видя, че мъжът в черно приближаваше; не бе необходима особена прозорливост, за да разбере, че скоро ще ги настигне.
Огледа се наоколо и съзря човек в синя униформа до тротоара; беше полицай с голямо шкембе.
— Полицай! — изкрещя, привличайки вниманието на униформения. — Полицай, преследват ни! — Томаш посочи назад. — Онзи мъж! Онзи мъж е въоръжен!
Полицаят погледна в указаната посока и за своя изненада установи, че е точно така. Той се стегна, вдигна панталоните над разплутия си корем и тръгна към непознатия със свирка в уста и походка на човек, който съзнава правомощията си.
— Стой на място, по дяволите! — заповяда той с вдигната ръка, сякаш искаше да спре движението. — Елате тук, ако обичате! Документ за самоличност!
Томаш видя непознатия да забавя крачка и усети как вълна на облекчение залива тялото му. За щастие този героичен епизод бе приключил и най-сетне можеше да изясни какво става. Приятелят му трябваше да даде много обяснения. Почувства как някой го дърпа за ръката.
— Хайде! Бягай!
Обърна се и видя Филипе; паниката все още бе изписана по лицето му.
— Успокой се — каза Томаш. — Полицаят вече го…
В този миг чу нов изстрел зад себе си и се обърна, за да разбере какво става. Видя полицая проснат на земята, тилът му бе пръснат в безформена маса от кръв и мозък, а непознатият отново тичаше към тях с пистолет в ръка.
— Този тип… — този тип го уби!
Филипе отново го дръпна.
— Бягай, дявол да го вземе! Бягай!
Те отново хукнаха и сега Томаш бе напълно убеден, че бяга, за да спаси живота си. Непознатият не просто бе стрелял по него, а хладнокръвно бе убил полицай на улицата посред бял ден. Знаеше, че човек, който е направил подобно нещо, е способен на много повече. Грозеше ги огромна опасност.
Няколко души вървяха в срещуположната посока и той трябваше да ги заобиколи. След като ги подмина, усети ново свистене край ухото си и чу изстрел. Отново се целеха в него. Ако не бе сменил навреме посоката, със сигурност щеше да бъде улучен. В същия миг се изплъзна от друг куршум, който летеше към него; изглежда, той бе истинската мишена на преследвача, а не приятелят му, но сега не бе моментът да разсъждава, а да тича, за да се измъкне.
Отново хвърли поглед назад. Непознатият скоро щеше да ги настигне не само защото беше бърз, а защото силите на Филипе свършваха. Той се задъхваше, дробовете му бяха празни и почти бе останал без дъх. Само чудо можеше да му помогне да се измъкне жив.
Томаш отчаяно огледа улицата в търсене на такси. Трафикът бе спрял на светофара и никъде не се виждаше свободно такси. Затова пък видя един младеж, възседнал внушителен червен мотоциклет „Кавазаки“ с дебели гуми и два огромни ауспуха.
Това бе чудото.
— Хайде, насам!
Томаш сграбчи Филипе и го завлече към мотоциклета. Когато се добраха до него, нанесе неочакван удар в кръста на моториста, който се сви от болка, и го свали от мотоциклета. Помогна на приятеля си да се качи, скочи на мястото на водача и потегли с див рев и такава мощност, че почти изправи мотора на задна гума. Успя да го овладее и заобикаляйки автомобилите, мина на червено сред нестроен хор от клаксони.
— Уф! — въздъхна той. — Спасени сме!
Погледна назад, за да провери къде се намира преследвачът, и съзря черния силует, застанал до друг мотоциклетист, който чакаше да светне зелено. Възможно ли бе да продължи да ги преследва? Трябваше да разбере, но не можеше; мотоциклетът изискваше цялото му внимание.