— Вие ли сте приятелят на Филипе Мадурейра?
Говореше бавно, сякаш опипваше терена. Новодошлият почти въздъхна от облекчение.
— Томаш Нороня — представи се той, протягайки ръка. — Вие сигурно сте Ракел.
Момичето пое ръката му колебливо, почти резервирано, но изглежда, бързо се отпусна.
— Да, аз съм. А вие кой сте по-точно?
— Приятел на Филипе от детството — отвърна историкът. — Бяхме заедно в гимназията.
— Тогава защо никога не ми е говорил за вас?
— Пътищата ни се разделиха, когато влязох в университета да следвам история — обясни Томаш. — Започнахме да се чуваме по-рядко. Преди няколко дни той се появи в Лисабон в окаян вид и ме помоли за помощ. Изглежда, бе замесен в някакво разследване относно кризата и разполагаше с информация, която…
— Не тук — прекъсна го Ракел, оглеждайки се наоколо, за да се увери, че никой не ги слуша. — Да отидем в апартамента ми. Надявам се поканата да не ви се стори неуместна.
— Както предпочитате.
Испанката се отправи към колоната автомобили, паркирани до тротоара. Томаш тръгна след нея и почти несъзнателно, подчинявайки се на мъжкия си инстинкт, сведе поглед към тесните джинси и по-специално към закръгленото й дупе; Ракел безспорно бе привлекателна жена със спортно-елегантния си стил и стройно тяло с красиви извивки.
— Сигурен ли сте, че никой не ви е проследил?
Томаш машинално погледна назад.
— Не притежавам специални умения да се освобождавам от преследвачи — отбеляза той, — но не мисля, че са ме проследили.
Ракел отключи с дистанционно един безупречно чист червен „Форд Фиеста“ и двамата се настаниха в купето. Беше горещо, но тя веднага включи климатика и скоро температурата се нормализира. Даде на заден ход и потегли, без да каже и дума. Не изглеждаше кой знае колко словоохотлива, но това не разтревожи Томаш. Беше спал зле през изминалата нощ и се бе възползвал от краткото пътуване от Мадрид до Сесеня, за да навакса съня си. Сега му се искаше да заспи отново, но сметна, че би било неучтиво, и се постара да държи очите си отворени.
Улиците на Сесеня бяха пусти, жилищните блокове бяха осеяни с обяви „продава се“ и „отдава се под наем“ с телефонни номера под текста. Виждаха се детски площадки без жива душа и затворени магазини; трева растеше по тротоарите. Около някои сгради имаше скелета, сякаш строежът бе спрян по средата, Томаш имаше чувството, че се движат из призрачен град.
— По дяволите! — възкликна той. — Погледнете само колко апартаменти се продават или се отдават под наем! Не е за вярване!
— Заради кризата е — каза испанката, без да откъсва поглед от пътя. — Предполагам, че сте чували за кризата, нали?
Изрече тези думи с горчива ирония, която не убягна на португалеца.
— Да, разбира се — отвърна Томаш. — Самият аз изгубих работата си. — Той посочи към сградите от двете страни на улицата. — Но никога не бях виждал подобно нещо…
Ракел си пое дълбоко дъх, сякаш се примиряваше с факта, че въпреки волята си, ще й се наложи да разговаря.
— Тук, в Сесеня, бяха построени шестнадесет хиляди апартамента, които да приютят четиридесет хиляди души. Знаете ли колко са населените апартаменти, откакто сме в криза?
— От шестнадесет хиляди? Нямам представа. Хиляда? Пет хиляди?
Испанката обърна лице към него.
— Шестдесет.
Новодошлият подсвирна, с поглед, вперен в пустите улици и празните жилищни блокове.
— Не може да бъде! — възкликна той. След това поклати утвърдително глава, сякаш този факт се връзваше чудесно с всичко онова, което вече знаеше. — Несъмнено балонът на недвижимите имоти е бил най-голям в Испания. — Той посочи сградите с палец. — Доколкото знам, тук са били построени повече жилища, отколкото във Франция, Германия и Италия взети заедно. Говорим за шестстотин хиляди къщи за продан и още толкова в строеж, което прави повече от един милион, нали? Много е. Лихвите на испанските строители скочиха с 850 процента от 2000 година до финансовия колапс. — Томаш въздъхна. — Страхувам се, че здраво сте затънали в тинята.
Ракел се взря в него и по лицето й се четеше изумление.
— По дяволите! Запомнили сте всичко това?
Спътникът й се усмихна.
— Откакто кризата започна, все съм понаучил нещо — призна той. — И документите на Филипе, признавам, ми бяха много полезни. Имам и известни познания по история на икономиката.