Похитителката му седна срещу него и кръстоса крака. Наблюдаваше го мълчаливо, сякаш преценяваше възможностите си и обмисляше как да постъпи.
— Какво става? — осмели се да попита той. — Защо съм с белезници?
Ракел задържа котешкия си поглед вперен в него.
— Още не съм решила един проблем — каза тя със заядлив тон. — Да ви убия ли, или да ви предам на португалската полиция? — Очите й заблестяха. — Вие как мислите?
Втората възможност му се струваше по-приемлива. Но Томаш разбираше, че не може да играе тази игра, първо трябваше да си изясни какво става и да се опита да се справи със ситуацията.
— Какъв е проблемът?
Въпросът вбеси испанката.
— Как смеете да ми задавате такъв въпрос? — изръмжа тя. — Съветвам ви да не си играете с мен.
— Не си играя с никого — отвърна португалецът. — Не разбирам какво става и бих искал да ми обясните, ако обичате.
Ракел се взря в него, опитвайки се да разгадае изражението му. Увереността, която то излъчваше, я обърка.
— Вие сте убиец — заяви накрая тя, може би не толкова убедително, колкото й се искаше. — Убихте Филипе и дойдохте тук…
— Аз съм убил Филипе?
В погледа му гореше такова искрено възмущение, че събеседницата му отново се поколеба.
Отвори лаптопа, който бе поставила на масичката, и с лявата ръка започна да набира нещо на клавиатурата, с дясната все още държеше пистолета.
— След разговора ни сутринта се обадих в службата, за да проверя дали в Лисабон е било извършено убийство — започна тя. — Както сигурно предполагате, новината, която ми съобщихте, ме шокира. Отговорът дойде по-късно по имейла. Филипе действително е бил убит и португалската полиция е издала заповед за арест с името на убиеца. Получих снимката на заподозрения, изпратена на Интерпол от Лисабон. Представете си изненадата ми, когато преди малко се появихте пред кафе „Нирвана“ и видях лицето ви. — Тя обърна компютъра със снимката, разпространена от криминалната полиция, към португалеца. Екранът показваше собственото му лице.
— Не знам как да ви го обясня — прошепна Томаш, — но аз не съм убиецът на Филипе.
— Тогава защо португалската полиция разпространява вадата снимка и вашето име?
— Нямам обяснение — призна той. — Но имам теория. Филипе ми даде да разбера, че в разследването му са замесени много влиятелни хора. Смея да твърдя, че те са достатъчно могъщи, за да манипулират португалската полиция и да я пратят по петите ми.
Ракел обмисли този аргумент.
— Да предположим, че теорията ви е вярна — каза тя. — Защо биха постъпили по този начин?
— Заради съществуването на дивиди с компрометиращ материал, което бе у Филипе — обясни историкът. — Хората, които го убиха, очевидно смятат, че той го е дал на мен. Използват полицията, за да ме хванат и да се доберат до него.
— Дискът наистина ли е у вас?
Томаш помълча няколко дълги секунди, преди да отговори:
— И да, и не.
Тези думи очевидно не се понравиха на испанката. Ракел нервно цъкна с език и намести пистолета в ръката си.
— Не си играйте с мен! — предупреди го тя. — У вас ли е дискът на Филипе, или не?
— Не — бе директният отговор. — Той издъхна, преди да успее да ми каже къде е проклетият материал. Но докато се опитваше да ми разкрие тази информация, в последните мигове от живота си, Филипе ми показа едно кодирано съобщение. Предполагам, че в него се съдържа информация за местонахождението на диска.
— Къде е това кодирано съобщение?
— В плик, който оставих в една банка в Мадрид, преди да дойда тук — отвърна историкът. — Стори ми се по-сигурно.
Испанката замълча. Без да изпуска заложника си от поглед, хапейки долната си устна, в продължение на няколко секунди тя обмисляше чутото. Докато преценяваше проблема от различни ъгли, пистолетът танцуваше в ръката й, сякаш неспокойните й пръсти пресъздаваха дилемата, която в този момент изпълваше съзнанието й.
— Думите ви се връзват с някои неща, които Филипе ми разказа по телефона и по имейл, когато се обърна към мен за помощ — призна накрая тя. — Има още два факта, които са във ваша полза. Първото е, че не сте въоръжен. Един беглец не би се срещнал с агент от Интерпол, без да носи оръжие. Второто произлиза от вашите мотиви. Ако вие сте убиецът, защо ще се срещате с мен? Защо ще търсите агент, вместо да бягате? До колкото разбирам, не е във ваш интерес…
Разсъжденията и породиха лъч надежда у Томаш.
— Именно.
Ракел присви очи, давайки да се разбере, че въпросът не е приключен.
— Само че не мога да пренебрегна съществуването на заповед за арест с вашето име — напомни му тя. — И трябва да викажа, че предвид цялата потайност, с която Филипе подходи, за да ме включи в тази операция, ми е трудно да повярвам, че ви е пратил при мен без нищо, което да ви идентифицира.