— Щом фалитите се увеличили, защо не възстановили отменената преди това регулация?
— Защото идеологическата обстановка се променила — обясни историкът. — Спомнете си, че новото поколение лидери не вили преживели Голямата депресия, те смятали, че времената вече са други и някои рестриктивни мерки са отживелица. Затова през 1980-а президентът Картър приел закон, койтобанките да бъдат по-конкурентни при изплащането на лихвите на вложителите. Но големите инвеститори от Уол Стрийт сметнали, че това не е достатъчно, и започнали да се оплакват, че ограничавайки рисковата дейност, регулацията не им позволява да печелят повече пари. И това била самата истина. Ограничаването на риска предотвратявало катастрофални загуби, но също така пречело на грандиозните печалби. — Той разпери ръце и се усмихна. — Така през 1981 — ва Америка избира за Белия дом един холивудски актьор, който имал, и то неслучайно, подкрепата на Уолстрийт.
Изумена, Ракел се ококори и бавно произнесе името.
— Роналд Рейгън?
Историкът кимна.
— С избирането на президента Рейгън реториката на свободния пазар и регулацията преживяла нов и могъщ подем. Идеята била проста: пазарите се справят добре и сами, правилата възпрепятстват работата на свободната икономика. Регулацията не е решение, а проблем — пазарът трябва да е абсолютно свободен. Махнете правилата!
— Има някаква логика…
— Логика, която само наивник би признал! — отвърна категорично Томаш. — Представете си, че няма закон, който да забранява убийствата. Какво би станало тогава? Гладен мъж вижда старица да излиза от супермаркета и я убива на улицата, за да изяде покупките й. Хората щяха да се избиват за щяло и нещяло. Точно за това е забранено да убиваш. Законите ни разграничават от зверовете. Те са регулация, създадена, за да попречи на дадена система да бъде поразена от късо съединение. Глупаво е да мислим, че не е необходимо да забраняваме убийствата, защото убийците могат да се регулират сами. Това няма да проработи. Във футбола например има правило, което забранява докосването на топката с ръка. Ако то се премахне, футболистите ще започнат да хващат топката с ръце, когато им скимне, а това би съсипало играта. — Той махна с ръка към прозореца на хола. — Дори в природата има закони. Законите са регулатор, драга моя. Щом вселената, природата, животът, обществото и дори спортът се нуждаят от правила, за да функционират, защо пазарите трябва да са изключение и да не бъдат регулирани? В това няма никакъв смисъл!
Ракел обмисли аргументите.
— Имате право — призна тя. — Истината е, че в самата природа има закони. Но щом е така, как дерегулацията на пазарите е набрала поддръжници?
— Това било в интерес на финансовите акули, тъй като им отваряло вратите към несметни богатства. Фактът, че дерегулацията ще срине пазара и ще застраши икономиката и обществото, не бил техен проблем. Те организирали идеологическа кампания в полза на дерегулацията и започнали да финансират със стотици милиони долари предизборни кампании на политици от различни партии в замяна на обещанието, че щом ги изберат, ще премахнат ограниченията, които пречели на висшите финансови кръгове да печелят грешни пари.
— И премахнали ли са ги?
— Разбира се! Първото нещо, което Роналд Рейгън сторил, било да отмени ограниченията на лихвения процент, предлаган на вложителите, като така позволил жестоката конкуренция между банките и мотивирал рисковото поведение. Разрешил на банковите фондове да правят рискови инвестиции с парите на вложителите. Сетне се опитал да отмени закона „Глас-Стийгъл“ и да увеличи правомощията на банките, но не успял. И какво направил тогава? Назначил за финансов министър директора на инвестиционната банка „Мерил Линч“, а за председател на Федералния резерв започнал да търси човек, който да не подкрепя регулацията. Избрал Алън Грийнспан. С Грийнспан начело регулаторите видоизменили правомощията си, за да позволят на банките да се занимават с рискова дейност, която до онзи момент им била забранена. Идеологията на дерегулацията се разпространила, подкрепяна от икономисти, които също били платени от висшите финансови кръгове. Следващите президенти Джордж X. Буш, Бил Клинтън и Джордж У. Буш следвали същата политика и успели да изнесат идеологията на дерегулацията и в останалия свят. Докато през 1999-а крайната цел най-сетне била постигната.
— Отменили ограниченията навсякъде?
— На практика да. Това било постигнато със закона „Грам-Лийч-Блилей“, който анулирал онова, което било останало от закона „Глас-Стийгъл“. На търговските банки било позволено да развиват инвестиционна дейност, точно както преди кризата през 1929-а.