Ракел присви очи и се взря в Томаш.
— Казвате, че законът е отменен през 1999-а?
— Точно така — потвърди историкът. — Девет години по-късно, през 2008-а, се случва финансовата криза.
— Мислите ли, че е съвпадение?
Историкът отмести чинийката от десерта, след като бе обрал остатъците от шоколад с пръст, и се взря в събеседничката с предизвикателно изражение.
— Не ми казвайте, че вярвате в Дядо Коледа…
XXXV
На тримата мъже им бе нужен половин час, за да стигнат до сградата по средата на улица „Веласкес“. Промъкваха се внимателно стъпка по стъпка; оръжията им бяха скрити, погледите им обхождаха пространството във всички посоки, движенията им бяха подчинени на необходимостта да останат незабелязани.
Когато най-сетне стигнаха, Декарабиа хвърли поглед към един от съучастниците си.
— Качи се на втория етаж — нареди той, сочейки блока, до който се спотайваха, точно срещу апартамента, където вероятно се намираха мишените. — Кажи ми какво виждаш в отсрещната сграда.
Без да каже и дума, мъжът потъна в изоставената постройка. Първите му стъпки по стълбището отекнаха във входа и след това се изгуби. Декарабиа се скри зад един стълб, откъдето можеше да наблюдава улицата, и зачака новини.
Разузнавачът се върна десет минути по-късно и се облегна на стълба, за да докладва.
— В апартамента на втория етаж наистина има някой — каза той, сочейки към блока, който наблюдаваха. — В хола видях мъж и жена.
— Какво правят?
— Седят до масата и разговарят — отвърна той. — Пред тях има чинии.
— Дали са нашите гълъбчета?
Разузнавачът се намръщи и сви рамене.
— Трудно е да се каже — призна накрая той. — Те са далеч, в стъклото има отражения и освен това съм виждал само техни снимки. Но не забелязах нищо, което да подсказва, че не са те. Възрастта и цветовете на косите им съответстват с описанието.
Декарабиа не отделяше поглед от прозореца на хола на втория етаж в сградата отсреща. Струваше му се малко вероятно да не са те. Фактът, че на тази пуста улица откриха мъж и жена точно на мястото, където трябваше да бъдат, беше показателен. Подобно нещо не можеше да е съвпадение. Отклони поглед от прозореца и се взря в двамата мъже, които Магус му бе зачислил за операцията. Дали бяха способни да се справят? Може би, но всъщност това нямаше значение. Ако не успееха, той, Декарабиа, бе там, за да свърши необходимото. Махна с ръка към сградата, където се криеха мишените.
— Хайде!
XXXVI
Решиха да затоплят храната с няколко глътки чай и прекъснаха разговора си, за да може Ракел да отиде в кухнята да го приготви. Но домакинята бе толкова любопитна да научи как за девет години банките са успели да причинят хаос в икономиката, че остави чайника на котлона и побърза да се върне в хола, за да продължат разговора.
— Е, кажете ми — подкани госта си тя. — Какво се случило, след като през 1999-а отменили закона?
Чувствайки се изморен и дори отегчен, Томаш нервно цъкна с език.
— О, ще ви разкажа по-късно! — отвърна той. — Сега ме оставете малко на спокойствие, може ли?
Ракел удари с ръка по масата.
— Не! Кажете ми сега!
— Закъде бързате? Нека си почина.
Но испанката не беше от жените, които се предават толкова лесно. Тя смени тактиката и с изкусна изобретателност се наведе над масата, като се взираше в очите на събеседника си, и се усмихна смущаващо приканващо.
— Знаете ли, че интелигентните мъже ме привличат?
Изрече тези думи толкова съблазнително, че историкът, който неволно си бе изпънал краката под масата, скочи като ужилен на стола, смаян от това изявление.
— Сериозно?
— Да. Много. — Отново се настани на стола, уверена в таланта си на прелъстителка. — Сигурна съм, че няма да ме разочаровате…
Томаш се покашля. Аргументите на испанката може и да бяха малко елементарни, но наистина постигнаха ефект.
— Говорех за закона „Глас-Стийгъл“, нали? — попита той, вероятно защото копнееше да се представи блестящо. — Първата важна последица от отмяната на този закон през 1999-а било прекомерното разрастване на някои банки. През 1995-а петте най-големи американски банки контролирали осем процента от пазара, дял, който няколко години след официалната отмяна на закона „Глас-Стийгъл“ нараснал на тридесет процента. Подобен растеж бил опасен и налагал намесата на Фед. Но тъй като регулаторните органи били идеологически против регулацията и против принципите на закона „Глас-Стийгъл“ скръстили ръце и не направили нищо.