— Имате ли документ за самоличност?
— Заповядайте.
Португалецът подаде личната си карта на банковата служителка и притеснен от това, че трябваше да се преструва пред похитителите, даде знак на Ракел да направи същото. С двете карти в ръце, служителката въведе имената в системата и зачака. Като не видя резултат на името на Ракел Мария де ла Конча Гонсалес, на лицето й се изписа недоумение.
— Госпожицата не е…
— Тя беше с мен — побърза да обясни Томаш, преди служителката да провали всичко. — Вижте добре, в сейфа има наши вещи.
Служителката сви рамене; вярно, че не се случваше често, но все пак не беше необичайно, нито забранено клиент да получи достъп до сейфа си, придружен от приятел. Намери в системата името Томаш Нороня и се увери, че снимката съответства на човека пред гишето. Надзърна за последно в екрана и се взря в новия клиент.
— Сметката е открита тази сутрин, нали? — попита тя реторично, сякаш говореше на себе си и не очакваше отговор. — У вас ли е ключът от сейфа?
Историкът го извади от джоба си и й го показа.
— Ето го.
— Служителката се надигна, за да погледне зад преградата, огледа фоайето и съзирайки мъж от охраната, който наблюдаваше входа на банката, му даде знак, сочейки клиента.
— Естебан, моля те, придружи господата до сейфа им. Охранителят ги покани с жест и видя, че групичката от петима души го последва. Свъси вежди; рядко се случваше толкова хора да влизат при един сейф, но тъй като не бе забранено, той си замълча и продължи да върви. Минаха по коридора и стегнаха до метална врата, която мъжът отвори, набирайки код за сигурност на цифровата клавиатура на стената.
Влязоха в залата със сейфовете и Томаш, по настояване ва Декарабиа, се обърна към охранителя.
— Muchas gracias — благодари той. — Знам кой е нашият. Бихте ли изчакали отвън, моля?
Мъжът се обърна и се върна до вратата. Декарабиа даде знак на по-слабия, сочейки към охранителя на банката.
— Остани с него — прошепна той. — Ако се наложи, го елиминирай.
Агентът тръгна към изхода, оставяйки другарите си с двамата заложници. Четиримата се скупчиха около сейфа. Приличаха на банда крадци и Томаш, чувствайки се притиснат, се обърна към Декарабиа.
— Направете ми място — протестира той. — Не мога да помръдна.
— Не искам да мърдаш — сряза го похитителят, усмихвайки се злобно. — Млъкни и отвори сейфа.
Португалецът се намръщи, обърна се към сейфа и пъхна ключа. Вратата се отвори с леко изщракване и като пещерата на Али Баба разкри своята тайна. Похитителите се взряха с любопитство в тъмното пространство, опитвайки се да разберат какво крие. Виждаше се обемист плик, поставен на дъното, но мракът не позволяваше да различат дали вътре няма и още нещо.
— Това е пликът — каза Томаш, като се усмихна приканващо.
— Искате ли да го извадите?
Декарабиа недоверчиво се взря в него; усмивката на заложника будеше подозрение. Дали не му готвеше капан?
— Ти го извади.
Португалецът това и чакаше.
Пъхна ръка вътре и пръстите му докоснаха гладката повърхност на плика, намери отвора пипнешком, сякаш ръката му бе паяк, който опознаваше неизвестното, и напипа студеня твърд предмет, скрит в плика.
Тейзърът.
Хвана го здраво, намествайки го удобно в ръката си, и постави показалец на спусъка. Затвори очи и си пое дълбоко дъх, за да се подготви за решителни момеят. Преброи наум до три и светкавично извади тейзъра от сейфа и го насочи към гърдите на Декарабиа.
Натисна спусъка.
Чу се щракване и похитителят извика от болка. В следващия миг едрият нападател извади глока, скрит в джоба му, но нямаше време да действа, защото Томаш вече бе насочил тейзъра към него и бе изстрелял нов електрически разряд.
Чули виковете, двамата мъже, които чакаха до вратата, нахлуха в залата. Похитителят бе извадил пистолета си, а охранителят не проумяваше какво става.
— Quepasa? — попита той слисан. — Какво става?
В този момент Ракел демонстрира наученото на тренировките. При вида на двамата похитители, които се гърчеха на пода, агентката от Интерпол се приближи до по-едрия и изтръгна пистолета от ръката му.
Чу се изстрел.
Тялото на охранителя се строполи на пода, главата му бе раздробена като пъпеш; третият нападател го бе застрелял, за да не му се пречка. След като се бе отървал от него, скочи към коридора със сейфовете, за да стигне до мишените, с протегнати напред ръце, които стискаха пистолета, с пръст на спусъка, готов да открие огън.
Нов изстрел.
Този път беше Ракел. Улучен в корема, нападателят, който идваше от изхода, се преви и рухна на пода. Забелязал, че Декарабиа започва да се съвзема от електрошока, Томаш отново насочи тейзъра към него и натисна спусъка, но този път оръжието не проработи. Батерията бе изтощена.