— Което означава, че иска някъде да го включи, след като Чансълър нищо не пише.
— Според Харис, къщата му в Пенсилвания и спомените му пречат. Спъват възстановяването му. Затова го праща в Калифорния. — Варак обърна няколко страници. — Ето. Това са думите на Харис: искал неговият клиент „да изживее нормалните гаргантюански удоволствия на един временен жител на Малибу“.
— Презадоволеността оказва ли положителен ефект? — запита с усмивка Браво.
— Чувствувал се напредък. Не голям, но все пак. — Варак вдигна очи от бележките си. — Нещо, което ние не можем да позволим.
— Какво имате пред вид?
— Чансълър ще бъде несравнимо по-ценен за нас в разклатено психическо състояние. — Разузнавачът посочи папките пред себе си. — Останалите сведения говорят за един твърде нормален човек преди катастрофата.
82
Всичката си страст и злоба изливал в писането. Не ги е проявявал в личния си живот. Ако възвърне тази своя нормалност, той естествено ще стане предпазлив и ще се оттегли в неудобен за нас момент. На мен ми трябва да е нестабилен, да е в състояние на тревожност.
Сейнт-Клеър отпи от кафето си, без да вземе отношение.
— Продължавайте, моля. Какъв е начинът му на живот?
— Нищо особено. Има апартамент на Седемдесет и първа Източна улица. Става рано, обикновено преди изгрев, и работи. Не ползува пишеща машина: пише на жълти листове, преснима на ксерокс страниците и ползува машинописните услуги в Гринич Вилидж. — Варак отново вдигна очи. — Това може да се окаже преимущество за нас. Можем да пресечем пътя на ръкописите му и да си извадим копия.
— Ами ако работи в Пенсилвания и ги изпраща по човек?
— Тогава ще трябва да влезем в машинописните бюра на Гринич Вилидж.
— Разбира се. Продължавайте.
— Съвсем малко са значимите неща. Има свои предпочитани ресторанти, където го познават. Кара ски, играе тенис — вероятно нито едното не би могъл да практикува в бъдеще. Приятелите му, освен Морган и Харис, са писатели и журналисти, и което е странно, неколцина адвокати от Ню Йорк и Вашингтон. Това е всичко. — Варак затвори папката отдясно. — Сега бих искал да изложа своето мнение.
— Моля?
— От казаното дотук, струва ми се, знам как бихме могли да програмираме Чансълър, но се нуждая от известна подкрепа. Ще си послужа с прикритието на Лонгуърт: то е непоклатимо. Лонгуърт е на Хавайските острови, там се крие. Ние външно си приличаме — дори по белега на лицето, а неговото досие във ФБР може да се провери. И все пак ни трябва още една стръв, от която Чансълър да не може да се откъсне.
— Моля ви да изясните.
Варак помълча, после уверено изрече:
— Имаме престъпление, но нямаме конспирация. Никого не можем да идентифицираме. Той ще трябва да следва собствените си хипотези. Нямаме какво да му предложим. И ако имахме собствена хипотеза, въобще не бихме го използували.
— Какво предлагате? — запита Сейнт-Клеър, забелязвайки колебание в очите на Варак.
— Искам да включа в играта още един член на „Инвър Брас“. Единственият друг човек освен вас с вашето обществено положение. Венис. Съдията Даниъл Съдърланд. Би ми се искало да препратя Чансълър при него.
Дипломатът известно време помълча.
— Искате да придадете допълнителна тежест на това, което ще кажете на Чансълър? Да получи непоклатимо потвърждение?
— Точно така. Да се подплати нашата версия за липсващите досиета. Това само ми е нужно. Думите на Съдърланд ще бъдат стръвта, която Чансълър трябва да захапе.
— Опасно е — заговори тихо Браво. — Никой член на „Инвър Брас“ не бива открито да участвува в каквито и да е планове.
— Но времето го изисква. Вас ви изключих заради предишните ви срещи с Чансълър.
— Разбирам. Всяко съвпадение би възбудило въпроси. Ще разговарям с Венис… А сега да се върнем към нещо, което споменахте преди. Психологическото състояние на Чансълър. Ако съм ви разбрал правилно…
— Разбрали сте ме — кротко го прекъсна Варак. — Не бива да му позволяваме да се възстанови. Не бива да му позволяваме да функционира на предишното си рационално ниво. Той трябва Да привлече внимание върху себе си, върху своите разкрития. Ако е нестабилен, той се превръща в заплаха. Щом тази заплаха стане достатъчно тревожна, този — или тези — с досиетата ще се види принуден да се отърве от него. И когато го направи — ние ще сме насреща.
Браво се наклони напред, по лицето му се изписа внезапна загриженост:
— Струва ми се, това излиза извън приетите граници?