Питър се изкачи на верандата и забеляза, че бърза. Бе го обзела необикновена тръпка на задоволство, необяснимо защо.
Преди по-малко от година се случи нещо… Един човек почина. Много влиятелен човек. Оповестиха, че е умрял от естествена смърт. Това не е вярно. Той бе убит…
Питър се спусна по верандата към остъклените врати и се хвърли към телефона.
Утринното небе бе навъсено и гневно. Над океана тегнеха мрачни облаци. Скоро щеше да завали. Чансълър се бе облякъл като за дъжд: стоеше облечен вече час, с мушамено яке над зеленикавите панталони. Беше седем и четиридесет и пет — десет и четиридесет и пет в Ню Йорк. Джошуа бе обещал да звънне до седем и половина. Защо се бавеше? Лонгуърт щеше да пристигне в осем.
Питър си наля още едно кафе, петото от сутринта. Телефонът иззвъня.
— На странна находка си попаднал, Питър — чу се Харис от Ню Йорк.
— Защо мислиш така?
— Според нашия приятел във Вашингтон този Алан Лонгуърт направил нещо, което никой не е очаквал. Напуснал в най-неудачно време.
— Навършил ли е бил двайсетте си години служба?
— Съвсем скоро преди това.
— Но това е достатъчно за пенсия, нали?
— Естествено. Ако я допълниш с друга заплата. Той не го прави, но не е там работата.
— А какво тогава?
— Лонгуърт има изключителни заслуги. Най-важното, че бил избран от самия Хувър за повишение в кариерата. Лично Хувър е прикрепил към досието му собственоръчно написана благоприятна препоръка. Естествено е да се помисли, че при това положение не би трябвало да се уволнява.
— От друга страна, с това досие би могъл да си намери страшно добра работа навън. Така правят мнозина от хората на ФБР. Може би работи някъде, но ФБР не знаят.
— Малко вероятно. Те поддържат най-подробни досиета за бившите си сътрудници. Но тогава защо живее в Мауи? Там няма поле за дейност. Засега не е отбелязана нова месторабота. Просто не работи.
Питър погледна навън. От тъмното небе закапаха дребни капки.
— А останалите данни съвпадат ли?
— Да — отвърна Харис. — Служил е в Сан Диего. Явно бил е личната връзка на Хувър с Ла Джола.
— Ла Джола? Това какво значи?
— Любимото убежище на Хувър. Лонгуърт е отговарял за всички комуникации.
— А белегът?
— Описан е в особени белези, но без някакво обяснение и тук стигаме до най-необяснимата част от досието му. Медицинските сведения за двата последни годишни прегледа липсват. Това е необичайно.
— Доста е неизпипана — помисли на глас Питър. — Цялата история.
— Така е — подкрепи го Джошуа.
— Кога се е пенсионирал?
— През март. На втори март.
Чансълър застина, поразен от датата. През последните няколко години датите бяха придобили особено значение за него. Бе свикнал да търси в тях съответствия и несъответствия. Добре, какво имаше сега? Защо го глождеше тази дата?
През кухненския прозорец зърна Алан Лонгуърт, който крачеше по плажа в дъжда към неговата къща. Необяснимо защо тази гледка извика в съзнанието му друга картина. Спомни си как той самият лежеше върху пясъка в ярък слънчев ден. До него имаше вестник.
Втори май. На втори май бе починал Джон Едгар Хувър.
Един човек почина. Много влиятелен човек. Оповестиха, че е умрял от естествена смърт. Това не е вярно. Той бе убит.
— Господи боже — тихо изрече Чансълър в телефонната слушалка.
Двамата тръгнаха покрай брега под ромона на дъжда. Лонгуърт не желаеше да разговарят в къщата, нито в затворено помещение, където би могло да има електронна подслушвателна апаратура. В това отношение имаше твърде богат опит.
— Проверихте ли ме? — запита светлокосият.
— Разбира се, добре знаете — отвърна Питър. — Току-що затворих телефона.
— Доволен ли сте?
— Че сте този, за който се представяте — да. Че имате добро досие, че способностите ви са лично забелязани от Хувър и че сте се оттеглили преди пет месеца — всичко това е така.
— Не съм споменал за никакви лични препоръки от Хувър.
— Но те са в досието ви.
— Естествено. Работех пряко за него.
— Служили сте в Сан Диего, както споменахте. Били сте негова свръзка с Ла Джола.
Лонгуърт се усмихна мрачно.
— Прекарвах повече време във Вашингтон, отколкото в Сан Диего. Или в Ла Джола. Но това не фигурира в досието ми.