Тези разсъждения освободиха въображението на Питър, заличиха всички задръжки по отношение на Лонгуърт. Сега вече можеше да гледа на цялата история единствено като на великолепен сюжет за роман. Повече нищо не му трябваше. Всичко бе игра, дяволска игра, и писа-телят у Чансълър започна да живее с нея.
Стъпи на платното и вдигна ръка към минаващото такси.
— Хотел „Хей-Адамс“ — извика той.
— Съжалявам, сър, но такъв покер не е регистриран — отвърна телефонистката с онзи специфичен пренебрежителен тон, с който служителите на телефонната система „Бел“ даваха подобна информация.
— Разбирам. Благодаря. — Питър затвори и се от-пусна на възглавницата. Не се изненада. Не бе успял да открие номера на Макандрю и в указателя на Роквил, Мериленд. Негов познат, журналист от Вашингтон, му бе казал, че оттеглилият се от Пентагона генерал живеел в къща под наем някъде из провинцията вече доста години.
Но Чансълър ненапразно бе син на журналист. Разтвори телефонния указател до себе си, намери търсеното име и набра деветка и после номера.
— Въоръжени сили на САЩ, Пентагонът — чу се мъж-ки глас в другия край на жицата.
— Генерал-лейтенант Брус Макандрю, моля. — Питър изговори чина и името с насечен, отчетлив ритъм.
— Един момент, сър — му отговориха и след няколко секунди се чу: — Генерал Макандрю не фигурира в нашите списъци, сър.
— Фигурираше до преди месец — авторитетно отвърна Чансълър. — Свържете ме със „Справки“.
— Слушам, сър.
— Пентагонът, „Справки“. Добър ден. — Това бе женски глас.
— Чуйте, има някакво недоразумение. Тук е полковник Чансълър. Току-що се връщам от Щаба в Сайгон и искам да се свържа с генерал Макандрю, генерал-лейтенант Б. Макандрю. Получих от него писмо с дата 12 август. От Арлингтън. Прехвърлен ли е?
След по-малко от половин минута телефонистката откри нужната информация:
— Не, полковник. He е преместен. Пенсиониран е.
Питър си позволи миг мълчание.
— Ясно. Раните му бяха сериозни. Ще го намеря ли в „Уолтър Рийд“?
— Нямам представа, полковник.
— Тогава дайте ми телефонния му номер и адреса, моля.
— Нямам право, сър…
— Госпожице — прекъсна я Питър, — прелетял съм десет хиляди мили. Генералът ми е близък приятел. Толкова се безпокоя за него. Разбирате ли?
— Да, сър. Никакъв адрес не е отбелязан. Номерът на листа е първо кодът на областта…
Чансълър записваше, докато момичето диктуваше. Благодари, затвори телефона, после отново вдигна слушалката и набра шатра.
— Жилището на генерал Макандрю. — Провлеченият глас явно бе на прислужницата.
— Мога ли да разговарям с генерала, моля?
— Не е тук. Ще се върне след час. Мога ли да знам името ви?
Питър трескаво мислеше. Нямаше смисъл да губи излишно време.
— Тук е Пентагонът, куриерската служба. Имаме за него пакет, но адресът не е написан четливо. Какъв ви е точно адресът в Роквил?
— Олд Мил Пайк, номер 23.
— Благодаря.
Затвори и отново се отпусна на възглавниците. Спомни си думите на Лонгуърт за Макандрю. Според агента генералът бе зарязал блестяща кариера, може би дори поста председател на Комитета на началник-щабовете, без видима причина. Лонгуърт предположи, че съществува някаква връзка с изчезналите страници от служебното досие на Макандрю и неговата неочаквана оставка.
Изведнъж го порази мисълта: защо Лонгуърт спомена Макандрю? Какво общо имаше той с него?
Чансълър скокна на крака. Дали Лонгуърт в намерението си да отмъсти на ония, които са го подвели, не е из-ползувал компрометиращата информация срещу генерала?
Ако е така, то Лонгуърт играе опасна игра. Игра, която излиза извън сферата на личните му угризения. Сега много зависеше от генерала. Какво представляваше той?
Беше среден на ръст, широкоплещест, набит и як, с бяла, разкопчана риза. Лицето му бе лице на професионален войник: изопната кожа, дълбоко врязани бръчки, невъзмутим поглед. Застана пред входа на старата къща край затънтения страничен път, човек на средна възраст, който леко се стресна при появата на непознатия, чието лице все пак не му бе толкова чуждо.
Тази реакция не бе нова за Питър. Тон от време на време се появяваше по телевизията и хората не можеха да свържат откъде го познават, но съзнаваха, че са го виждали и преди.