Лонгуърт постъпи отвратително, но постигна своето. Жалката фигура на Макандрю бе най-убедителен пример за безмилостната разправа, на която бе жертва генералът. Ако приемеше предположението на Лонгуърт, че досиетата на Хувър са оцелели и злонамерено се използуват, то Макандрю бе удачен избор. Човекът у Чансълър взе да се бунтува, но писателската му същност бе заинтригувана. Подхвърлената идея бе осъществима: наистина, тази ситуация съдържаше материал за роман. Имаше готово начало, основано на неотдавнашните събития, Даниъл Съдърланд бе потвърдил фактите. Имаше и пример за това какво можеше да се случи. Той сам бе станал свидетел.
Изведнъж почувствува прилив на енергия. И желание отново да пише.
Сребриста кола се изравни с него. Питър намали, като й даде възможност да го изпревари в ярката жълта светлина. „Сигурно шофьорът добре познава пътя — помисли си Чансълър. — Само човек, добре запознат с тия остри завои, би си позволил да изпреварва при този ослепителен блясък в очите.“
Но сребристата кола не го задмина. Движеше се успоредно с него и ако очите на Питър не го лъжеха, плътно съкращаваше разстоянието помежду им. Той погледна към изчезващото пространство между двата автомобила. Да не би шофьорът да му дава някакъв знак?
Но той не му даваше знак — тя по-точно. Шофираше жена. Тъмната й коса, отгоре с широкопола шапка, се разстилаше по раменете. Носеше слънчеви очила, устните й бяха плътно покрити е червило, което подчертаваше бледия й тен. Яркооранжево шалче се подаваше над сакото й. Тя гледаше право пред себе си, сякаш въобще не забелязваше другия автомобил.
Питър натисна продължително клаксона. Двата автомобила бяха на сантиметри един от друг. Жената зад волана не реагира въобще. Следваше остър завой и стръмен наклон надясно. Удареше ли спирачка, щеше да се надене в сребристата кола. Той здраво стисна волана да вземе завоя, като стрелкаше очи към опасно притискащата го кола. Сега вече виждаше по-ясно, слънцето се скри зад дърветата. След десния завой веднага идеше друг вляво. Той изви волана вляво, кракът му осторожно стъпи върху спирачката. Ослепителната светлина отново блесна в стъклото. Едва успя да зърне пропастта, която лежеше отвъд пътя. Спомни си, че я бе забелязал на идване.
Последва удар! Сребристата кола го удари странично. Мъчеше се да го изтласка от пътя. Жената се мъчеше да го хвърли в пропастта! Тя искаше да го унищожи!
Случаят от Пенсилвания отново се повтаряше! Сребристата кола бе „Континентал-Марк IV“. Същата марка кола, каквато той бе карал в онази свирепа нощна буря с Кати.
След стръмното спускане идеше равна отсечка. Той натисна педала на газта и дръпна бързо напред.
„Континенталът“ не изоставаше. Неговият взет под наем „Шевролет“ не можеше да се бори с него. Слязоха в подножието на хълма, оттук нататък пътят бе равен. Чансълър бе изпаднал в паника и знаеше, че това му пречи да мисли точно и ясно. Можеше просто да спре колата… да спре проклетата кола… но не намери сили. Трябваше да се освободи от ужасния сребрист призрак.
Дишаше задъхано, като не снемаше крак от газта. Леко дръпна пред „Континентала“, но огромната стоманена сребриста маса го настигна и блестящата решетка на радиатора се вряза във вратата на „Шевролета“.
Тъмнокосата жена зад волана гледаше безизразно пред себе си, сякаш не съзнаваше опасната игра, която е започнала.
— Престанете! Какво вършите? — изкрещя Питър през отворения прозорец, ала тя не даде вид, че чува.
„Континенталът“ изостана. Дали тя бе чула вика му? Той се вкопчи във волана с всички сили. Ръцете му се изпотиха, капчици пот взеха да се стичат по челото му и още повече замъглиха заслепените му от слънцето очи.
Изведнъж усети удар; главата му се кил на назад, после се удари в предното стъкло. Ударът дойде отзад. Зърна в огледалото бляскавия капак на „Континентала“, който на няколко пъти се блъсна в багажника на „Шевролета“. Питър свърна наляво. „Континенталът“ направи същото. Ударите продължиха. Питър политаше ту напред, ту назад. Ако спреше, онази грамадна и много по-тежка машина щеше просто да го смаже.
Нямаше избор. Той отчаяно изви волана вдясно. „Шевролетът“ излетя от пътя. Последният удар накара наетата кола да се преобърне странично. Задницата се превъртя вляво и се вряза в крайпътната ограда от бодлива тел.