А — Л — собственост на директора“
Питър се облегна на дивана и прегледа написаното. Чудеше се дали Макандрю би се познал. Доколкото бе успял да го опознае, поддаваше се на романизиран портрет. Отсъствието на генерала щеше жестоко да се почувствува в Пентагона. Но не от Пентагона.
„В уводната глава са представени четири-пет влиятелни хора от правителството и вън от него, в различна степен жертва на насилствено изнудване. Изнудвачите изискват само мълчаливо съгласие. Ръководители на законни организации, представящи недоволни, онеправдани или малцинства, са подложени на атаки. Обвинения, базирани на далечни асоциации, инсинуации, слухове или скалъпени доказателства се хвърлят срещу недоволните, парирайки тяхната дейност. Страната е на път да се превърне в полицейска държава.“
Питър спря, поразен от думите: Далечни асоциации, инсинуации, слухове и скалъпени доказателства. Това бяха думите на Филис Максуел. Той продължи да пише:
„Главният герой ще се отличава от обичайния герой в подобни романи. Той ни се представя като приятен човек над четиридесетте, адвокат със съпруга и две-три деца. Нарича се Александър Мередит. Късно процъфтява в кариерата, отскоро е осъзнал заложбите и възможностите си. Пристига във Вашингтон с временно назначение в Министерството на правосъдието. Работи в областта на криминалното право. Стриктен човек с широки познания и култура.
Повикан е в министерството, за да провери от правна гледна точка действията на някои отдели на ФБР — работа, налагаща се от тревожно растящия брой на съмнителните методи, използувани от някои агенти на ФБР. Публично се говори за неоснователни обвинения, за незаконни обиски, за увеличаващ се брой неоправдани арести. Министерството на правосъдието е сериозно загрижено, че се вършат конституционни нарушения.
Мередит работи във Вашингтон вече година и от рутинните му служебни проучвания изникват зашеметяващи открития.
В рамките на ФБР в пълен ход върви секретна операция, чиято цел е да се набират компрометиращи сведения за широк кръг от хора на значими постове и частни лица. Мередит прави връзка с няколкото вестникарски истории за влиятелни личности, извършили неочаквани постъпки, и имената, които е изровил от Бюрото. Това са все жертвите, описани в първата глава. Два случая са удивителни. Първият е съдия във Върховния съд — човек, когото Хувър нескрито ненавижда, — който неочаквано се оттегля от съдийската скамейка. Вторият е негърски лидер в борбата за граждански права, публично заклеймен от Хувър. Той е намерен мъртъв, самоубийство.
Разтревожен от тези факти, Мередит започва да търси конкретни доказателства за незаконните действия на ФБР. Спечелва благоразположението на оперативни работници, приближени до Хувър. Преструва се, че им съчувствува. Рови все по-дълбоко и новите открития го ужасяват още повече.
Начело в Бюрото стои малко ядро от фанатици, сляпо предани на Хувър. Те провеждат неговата политика и следят изпълнението на заповедите на Хувър с пълното съзнание, че много от действията им са незаконни. Мередит открива, че съществува човек, назначен като агент в Ла Джола, Калифорния, който действува като най-доверено лице на Хувър. Винаги се появява, когато някоя видна личност извършва необяснима постъпка. Външността му съвпада с описанието на непознатия от пролога.“
Чансълър остави молива и допи кафето си. Помисли си за Алан Лонгуърт, довереника на Хувър. Лонгуърт си оставаше загадка. Ако приеме предположението, че угризението за стореното спрямо Хувър предателство бе довело бившия агент в Малибу, то защо тогава той излагаше на риск положението си в Хавай? Защо бе нарушил обещание, което можеше да му струва живота? И защо в крайна сметка бе препратил Питър към Даниъл Съдърланд, който моментално идентифицира бившия агент на ФБР?
Нима чувството за вина го бе завладяло така всецяло, че бе заличило личния интерес? Нима потребността му от разплата бе толкова силна, че нищо друго за него нямаше значение? Така излизаше. Но междувременно той не се бе поколебал да разруши живота на Макандрю. И понеже това бе дело на Лонгуърт, Чансълър не се поколеба да включи образа му в романа.
„Мередит трупа необходимите сведения. Те са чудовищни. Джон Едгар Хувър е събрал няколко хиляди досиета на най-влиятелните хора в държавата. Те съдържат всевъзможни слухове, полуистини и лъжи. И след като само неколцина смъртни са светци, досиетата гъмжат с факти от най-унищожително естество. Сексуалните апетити и отклонения са най-детайлно проучени и тяхното публично изнасяне би разсипало живота и кариерата на стотици мъже и жени, които иначе се държат отговорно и безупречно.