Но срещата им дава положителен резултат. Те признават очевидното: щом като Хувър е могъл да ги накара да млъкнат, той би постъпил по същия начин с още мнозина. Така се създава малка група от мъже…“
Питър вдигна молива от листа. Припомни си думите на Даниъл Съдърланд за вашингтонската група: „И жени, мистър Чансълър!“ Но какви жени бяха привлекли в своята група? Или подбрали? Усмихна се. Защо не една журналистка? Един образ по подобие на Филис Максуел. И все пак с известна разлика. В книгата тази жена трябва да е станала първо жертва на Хувър и после член на групата. Така е правдоподобно.
„… и жени със задачата да противодействуват на вероломните атаки на Хувър. Имат трамплин: довереното лице на Хувър. Те навлизат в мрежата на агентите и тайно получават всякаква информация, каквато може да се изрови за един човек. Досиета, служебни картони, банкови влогове и сметки, кредитни документи — абсолютно всичко.“
Чансълър спря. Отново пред очите му се изправи загадката Лонгуърт. Съдърланд бе споменал, че те апелирали към съвестта на агента и го възнаградили с лека служба в Мауи, гарантирайки неговата сигурност. Всичко това бе допустимо донякъде, но какво бе правил през това време Хувър? Не е седял и одобрявал със скръстени ръце постъпките му: „Браво, Алан, моето момче, изкара двайсет години служба, сега си заслужаваш пенсията, приятна почивка!“ Неправдоподобно. Хувър по-скоро би удушил Лонгуърт, преди да го пенсионира.
Трябваше да потърси по-различно обяснение.
„Групата на сенатора влиза във връзка с довереното лице на Хувър. След разни комбинации от репресии той е завербуван. Прибягват до медицинска фалшификация. Човекът се оплаквал от болки в ануса и бил взет за лечение в болницата «Уолтър Рийд». Медицинското заключение било изпратено на Хувър: агентът е с диагноза рак на дванадесетопръстника, разраснал се до такава степен, че хирургическа намеса е напълно излишна. Остават му няколко месеца живот.
Хувър няма друг избор. Пенсионира агента, убеден, че той се оттегля спокойно да умре в къщи.
Така се сформира антихувъровското «Ядро». «Пенсионираният» агент е изолиран и започва да действува. Ще се поясни, че той не само е имал достъп до досиетата, но и с готовност предава всякаква информация.
Връчва на «Ядрото» за борба с Хувър списъци със стотици имена и биографи. Едни имена и факти водят след себе си други имена и други сведения. Подготвен е списък на възможните бъдещи жертви. Списъкът придобива застрашителни размери. В него влизат не само държавници, политици, но и индустриалци, профсъюзни ръководители, хора на науката, изкуството, журналисти. «Ядрото» — това е наименованието на вашингтонската група — незабавно пристъпва към действие. Уреждат се конфинденциални срещи. Агентът влиза в досег с десетки граждани, предупреждавайки ги за грозящата ги опасност от досиетата на Хувър.
Действията на «Ядрото» ще бъдат описани в динамични сцени. Няма да се спирам на специфични моменти. Ще утежня разказа, ако въведа цяла галерия от нови жертви. Върху образите ще се спра накратко. По-обстойно искам да развия сюжетната линия.“
Питър взе нов молив.
„Повратният момент настъпва след две събития. Първото е свързването на Александър Мередит с «Ядрото». Второто е решението на двама трима от «Ядрото» да очистят Хувър.
До това решение се достига бавно, постепенно, тъй като тези хора по природа не са убийци. Те приемат убийството като приемливо разрешение на въпроса и в това е недопустимата им грешка. Когато Мередит научава, макар да знае, че това е решение на по-висши от него, разбира, че всичките му морални сили ще бъдат поставени на последно изпитание. За него убийството не може да бъде изход. Сега за почва борба срещу две противоположни сили: фанатиците от ФБР и фанатиците от «Ядрото».
Усилията на Мередит да предотврати убийството и да изобличи безчинствата на ФБР са в основата на книгата и предпоставка за крайната развръзка.
От литературна гледна точка най-трудният аспект ще бъде да се покаже как Алекс Мередит се ужасява от решението на двама-трима изключителни хора, които приемат убийството като изход. В случая логическите аргументи трябва да се изградят много внимателно, за да не се появи място за друго решение. Мисълта за убийството идва след две събития, «преаранжирани» от по-съвременната история: оттеглянето на най-достойния кандидат от предизборната кампания и оставката на един съдия-реформатор от Върховния съд.
«Ядрото» отдава тези два провала на намеса от страна на Хувър. Непоправими удари се нанасят на политическия апарат.“